Ecclesiastes 7

melius est nomen bonum quam unguenta pretiosa et dies mortis die nativitatis

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

melius est ire ad domum luctus quam ad domum convivii in illa enim finis cunctorum admonetur hominum et vivens cogitat quid futurum sit

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

melior est ira risu quia per tristitiam vultus corrigitur animus delinquentis

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

cor sapientium ubi tristitia est et cor stultorum ubi laetitia

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

melius est a sapiente corripi quam stultorum adulatione decipi

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

quia sicut sonitus spinarum ardentium sub olla sic risus stulti sed et hoc vanitas

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

calumnia conturbat sapientem et perdet robur cordis illius

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

melior est finis orationis quam principium melior est patiens arrogante

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

ne velox sis ad irascendum quia ira in sinu stulti requiescit

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

ne dicas quid putas causae est quod priora tempora meliora fuere quam nunc sunt stulta est enim huiuscemodi interrogatio

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

utilior est sapientia cum divitiis et magis prodest videntibus solem

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

sicut enim protegit sapientia sic protegit pecunia hoc autem plus habet eruditio et sapientia quod vitam tribuunt possessori suo

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

considera opera Dei quod nemo possit corrigere quem ille despexerit

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

in die bona fruere bonis et malam diem praecave sicut enim hanc sic et illam fecit Deus ut non inveniat homo contra eum iustas querimonias

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

haec quoque vidi in diebus vanitatis meae iustus perit in iustitia sua et impius multo vivit tempore in malitia sua

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

noli esse iustus multum neque plus sapias quam necesse est ne obstupescas

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

ne impie agas multum et noli esse stultus ne moriaris in tempore non tuo

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

bonum est te sustentare iustum sed et ab illo ne subtrahas manum tuam quia qui Deum timet nihil neglegit

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

sapientia confortabit sapientem super decem principes civitatis

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

non est enim homo iustus in terra qui faciat bonum et non peccet

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

sed et cunctis sermonibus qui dicuntur ne accommodes cor tuum ne forte audias servum tuum maledicentem tibi

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

scit enim tua conscientia quia et tu crebro maledixisti aliis

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

cuncta temptavi in sapientia dixi sapiens efficiar et ipsa longius recessit a me

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

multo magis quam erat et alta profunditas quis inveniet eam

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

lustravi universa animo meo ut scirem et considerarem et quaererem sapientiam et rationem et ut cognoscerem impietatem stulti et errorem inprudentium

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

et inveni amariorem morte mulierem quae laqueus venatorum est et sagena cor eius vincula sunt manus illius qui placet Deo effugiet eam qui autem peccator est capietur ab illa

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

ecce hoc inveni dicit Ecclesiastes unum et alterum ut invenirem rationem

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

quam adhuc quaerit anima mea et non inveni virum de mille unum repperi mulierem ex omnibus non inveni

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

solummodo hoc inveni quod fecerit Deus hominem rectum et ipse se infinitis miscuerit quaestionibus quis talis ut sapiens est et quis cognovit solutionem verbi

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.