Job 17

Мій дух заламавсь, мої дні погасають, зостались мені самі гроби!...

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Дійсно, насмішки зо мною, й моє око в розгірченні їхнім ночує...

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Поклади, дай заставу за мене Ти Сам, хто ж то той, що умову зо мною заб'є по руках?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Бо від розуміння закрив Ти їх серце тому не звеличуєш їх.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Він призначує ближніх на поділ, а очі синів його темніють,

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Він поставив мене за прислів'я в народів, і став я таким, на якого плюють...

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

З безталання потемніло око моє, а всі члени мої як та тінь...

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Праведники остовпіють на це, і невинний встає на безбожного.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

І праведний буде держатись дороги своєї, а хто чисторукий побільшиться в силі.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Але всі ви повернетеся, і приходьте, та я не знаходжу між вами розумного...

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Мої дні проминули, порвалися думи мої, мого серця маєток,

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

вони мені ніч обертають на день, наближують світло при темряві!

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Якщо сподіваюсь, то тільки шеолу, як дому свого, в темноті постелю своє ложе...

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

До гробу я кличу: О батьку ти мій! До черви: Моя мамо та сестро моя!...

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Де ж тоді та надія моя? А надія моя, хто побачить її?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

До шеолових засувів зійде вона, коли зійдемо разом до пороху...

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.