Job 16

А Йов відповів та й сказав:

Тогава Йов отговори и каза:

Чув я такого багато, даремні розрадники всі ви!

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Чи настане кінець вітряним цим словам? Або що зміцнило тебе, що так відповідаєш?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

І я говорив би, як ви, якби ви на місці моєму були, я додав би словами на вас, і головою своєю кивав би на вас,

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

устами своїми зміцняв би я вас, і не стримав би рух своїх губ на розраду!

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Якщо я говоритиму, біль мій не стримається, а якщо перестану, що відійде від мене?

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Та тепер ось Він змучив мене: Всю громаду мою Ти спустошив,

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

і поморщив мене, і це стало за свідчення, і змарнілість моя проти мене повстала, і очевидьки мені докоряє!

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Його гнів мене шарпає та ненавидить мене, скрегоче на мене зубами своїми, мій ворог вигострює очі свої проти мене...

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Вони пащі свої роззявляють на мене, б'ють ганебно по щоках мене, збираються разом на мене:

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Бог злочинцеві видав мене, і кинув у руки безбожних мене...

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Спокійний я був, та тремтячим мене Він зробив... І за шию вхопив Він мене й розторощив мене, та й поставив мене Собі ціллю:

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Його стрільці мене оточили, розриває нирки мої Він не жалівши, мою жовч виливає на землю...

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Він робить пролім на проломі в мені, Він на мене біжить, як силач...

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Верету пошив я на шкіру свою та під порох знизив свою голову...

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Зашарілось обличчя моє від плачу, й на повіках моїх залягла смертна тінь,

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

хоч насильства немає в долонях моїх, і чиста молитва моя!

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Не прикрий, земле, крови моєї, і хай місця не буде для зойку мого,

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

бо тепер ось на небі мій Свідок, Самовидець мій на висоті...

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Глузливці мої, мої друзі, моє око до Бога сльозить,

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

і нехай Він дозволить людині змагання із Богом, як між сином людським і ближнім його,

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

бо почислені роки минуть, і піду я дорогою, та й не вернусь...

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.