Hebrews 10

Бо Закон, мавши тільки тінь майбутнього добра, а не самий образ речей, тими самими жертвами, що завжди щороку приносяться, не може ніколи вдосконалити тих, хто приступає.

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Інакше вони перестали б приноситись, бо ті, хто служить, очищені раз, уже б не мали жадної свідомости гріхів.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Але в них спомин про гріхи буває щороку,

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

бо тож неможливе, щоб кров биків та козлів здіймала гріхи!

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Тому то, входячи в світ, Він говорить: Жертви й приношення Ти не схотів, але тіло Мені приготував.

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

Цілопалення й жертви покутної Ти не жадав.

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Тоді Я сказав: Ось іду, в звої книжки про Мене написано, щоб волю чинити Твою, Боже!

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Він вище сказав, що жертви й приносу, та цілопалення й жертви покутної, які за Законом приносяться, Ти не жадав і Собі не вподобав.

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

Потому сказав: Ось іду, щоб волю Твою чинити, Боже. Відміняє Він перше, щоб друге поставити.

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

У цій волі ми освячені жертвоприношенням тіла Ісуса Христа один раз.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

І кожен священик щоденно стоїть, служачи, і часто приносить жертви ті самі, що ніколи не можуть зняти гріхів.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

А Він за гріхи світу приніс жертву один раз, і назавжди по Божій правиці засів,

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

далі чекаючи, аж вороги Його будуть покладені за підніжка Його ніг.

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

Бо жертвоприношенням одним вдосконалив Він тих, хто освячується.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Свідкує ж і Дух Святий нам, як говорить:

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

Оце заповіт, що його по цих днях встановляю Я з ними, говорить Господь, Закони вої Я дам в їхні серця, і в їхніх думках напишу їх.

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

А їхніх гріхів та несправедливостей їхніх Я більш не згадаю!

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

А де їхнє відпущення, там нема вже жертвоприношення за гріхи.

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

Отож, браття, ми маємо відвагу входити до святині кров'ю Ісусовою,

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

новою й живою дорогою, яку нам обновив Він через завісу, цебто через тіло Своє,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

маємо й Великого Священика над домом Божим,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

то приступімо з щирим серцем, у повноті віри, окропивши серця від сумління лукавого та обмивши тіла чистою водою!

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

Тримаймо непохитне визнання надії, вірний бо Той, Хто обіцяв.

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

І уважаймо один за одним для заохоти до любови й до добрих учинків.

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

Не кидаймо збору свого, як то звичай у деяких, але заохочуймося, і тим більше, скільки більше ви бачите, що зближається день той.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

Бо як ми грішимо самовільно, одержавши пізнання правди, то вже за гріхи не знаходиться жертви,

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

а страшливе якесь сподівання суду та гнів палючий, що має пожерти противників.

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

Хто відкидає Закона Мойсея, такий немилосердно вмирає при двох чи трьох свідках,

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

скільки ж більшої муки, додумуєтеся? заслуговує той, хто потоптав Сина Божого, і хто кров заповіту, що нею освячений, за звичайну вважав, і хто Духа благодаті зневажив!

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Бо знаємо Того, Хто сказав: Мені помста належить, Я відплачу, говорить Господь. І ще: Господь буде судити народа Свого!

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Страшна річ упасти в руки Бога Живого!

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Згадайте ж про перші дні ваші, як ви просвітилися й витерпіли запеклу боротьбу страждань.

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

Ви були то видовищем зневаги й знущання, то були учасниками тих, що жили так.

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

Ви бо страждали й з ув'язненими, і грабунок свого майна прийняли з потіхою, відаючи, що маєте в небі для себе майно неминуще та краще.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

Тож не відкидайте відваги своєї, бо має велику нагороду вона.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Бо вам терпеливість потрібна, щоб Божу волю вчинити й прийняти обітницю.

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Бо ще мало, дуже мало, і Той, хто має прийти, прийде й баритись не буде!

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

А праведний житиме вірою. І: Коли захитається він, то душа Моя його не вподобає.

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

Ми ж не з тих, хто хитається на загибіль, але віруємо на спасіння душі.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.