Hebrews 11

А віра то підстава сподіваного, доказ небаченого.

А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

Бо нею засвідчені старші були.

Защото заради нея старовременните получаваха свидетелство.

Вірою ми розуміємо, що віки Словом Божим збудовані, так що з невидимого сталось видиме.

С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

Вірою Авель приніс Богові жертву кращу, як Каїн; нею засвідчений був, що він праведний, як Бог свідчив про дари його; нею, і вмерши, він ще промовляє.

С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.

Вірою Енох був перенесений на небо, щоб не бачити смерти; і його не знайшли, бо Бог переніс його. Бо раніш, як його перенесено, він був засвідчений, що Богові він догодив.

С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.

Догодити ж без віри не можна. І той, хто до Бога приходить, мусить вірувати, що Він є, а тим, хто шукає Його, Він дає нагороду.

А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.

Вірою Ной, як дістав був об'явлення про те, чого ще не бачив, побоявшись, зробив ковчега, щоб дім свій спасти; нею світ засудив він, і став спадкоємцем праведности, що з віри вона.

С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

Вірою Авраам, покликаний на місце, яке мав прийняти в спадщину, послухався та й пішов, не відаючи, куди йде.

С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

Вірою він перебував на Землі Обіцяній, як на чужій, і проживав у наметах з Ісаком та Яковом, співспадкоємцями тієї ж обітниці,

С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

бо чекав він міста, що має підвалини, що Бог його будівничий та творець.

защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

Вірою й Сара сама дістала силу прийняти насіння, і породила понад час свого віку, бо вірним вважала Того, Хто обітницю дав.

С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.

Тому й від одного, та ще змертвілого, народилось так багато, як зорі небесні й пісок незчисленний край моря.

Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.

Усі вони повмирали за вірою, не одержавши обітниць, але здалека бачили їх, і повітали, і вірували в них, та визнавали, що вони на землі чужаниці й приходьки.

Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

Бо ті, що говорять таке, виявляють, що шукають батьківщини.

А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.

І коли б вони пам'ятали ту, що вийшли з неї, то мали б були час повернутись.

И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.

Та бажають вони тепер кращої, цебто небесної, тому й Бог не соромиться їх, щоб звати Себе їхнім Богом, бо Він приготував їм місто.

Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

Вірою Авраам, випробовуваний, привів був на жертву Ісака, і, мавши обітницю, приніс однородженого,

С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

що йому було сказано: В Ісакові буде насіння тобі.

онзи, за когото беше казано: ?По Исаак ще се нарече твоето потомство“;

Бо він розумів, що Бог має силу й воскресити з мертвих, тому й одержав його на прообраз.

като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

Вірою в майбутнє поблагословив Ісак Якова та Ісава.

С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.

Вірою Яків, умираючи, поблагословив кожного сина Йосипового, і схилився на верх свого жезла.

С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

Вірою Йосип, умираючи, згадав про вихід синів Ізраїлевих та про кості свої заповів.

С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.

Вірою Мойсей, як родився, переховувався батьками своїми три місяці, бо вони бачили, що гарне дитя, і не злякались наказу царевого.

С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.

Вірою Мойсей, коли виріс, відрікся зватися сином дочки фараонової.

С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона

Він хотів краще страждати з народом Божим, аніж мати дочасну гріховну потіху.

и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,

Він наругу Христову вважав за більше багатство, ніж скарби єгипетські, бо він озирався на Божу нагороду.

като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

Вірою він покинув Єгипет, не злякавшися гніву царевого, бо він був непохитний, як той, хто Невидимого бачить.

С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.

Вірою справив він Пасху й покроплення крови, щоб їх не торкнувся той, хто погубив первороджених.

С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

Вірою вони перейшли Червоне море, немов суходолом, на що спокусившись єгиптяни, потопились.

С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.

Вірою впали єрихонські мури по семиденнім обходженні їх.

Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.

Вірою блудниця Рахав не згинула з невірними, коли з миром прийняла вивідувачів.

С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

І що ще скажу? Бо не стане часу мені, щоб оповідати про Гедеона, Варака, Самсона, Ефтая, Давида й Самуїла та про пророків,

И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,

що вірою царства побивали, правду чинили, одержували обітниці, пащі левам загороджували,

които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,

силу огненну гасили, утікали від вістря меча, зміцнялись від слабости, хоробрі були на війні, обертали в розтіч полки чужоземців;

угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

жінки діставали померлих своїх із воскресіння; а інші бували скатовані, не прийнявши визволення, щоб отримати краще воскресіння;

жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

а інші дізнали наруги та рани, а також кайдани й в'язниці.

други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,

Камінням побиті бували, допитувані, перепилювані, умирали, зарубані мечем, тинялися в овечих та козячих шкурах, збідовані, засумовані, витерпілі.

бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

Ті, що світ не вартий був їх, тинялися по пустинях та горах, і по печерах та проваллях земних.

Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

І всі вони, одержавши засвідчення вірою, обітниці не прийняли,

Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието,

бо Бог передбачив щось краще про нас, щоб вони не без нас досконалість одержали.

да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.