Ecclesiastes 7

Краще добре ім'я від оливи хорошої, а день смерти людини від дня її вродження!

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Краще ходити до дому жалоби, ніж ходити до дому бенкету, бо то кінець кожній людині, і живий те до серця свого бере!

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Кращий смуток від сміху, бо при обличчі сумнім добре серце!

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Серце мудрих у домі жалоби, а серце безглуздих у домі веселощів.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Краще слухати докір розумного, аніж слухати пісні безумних,

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

бо як тріскот тернини під горщиком, такий сміх нерозумного. Теж марнота й оце!...

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Коли мудрий кого утискає, то й сам нерозумним стає, а хабар губить серце.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Кінець діла ліпший від початку його; ліпший терпеливий від чванькуватого!

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Не спіши в своїм дусі, щоб гніватися, бо гнів спочиває у надрах глупців.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Не кажи: Що це сталось, що перші дні були кращі за ці? бо не з мудрости ти запитався про це.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Добра мудрість з багатством, а прибуток для тих, хто ще сонечко бачить,

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

бо в тіні мудрости як у тіні срібла, та користь пізнання у тому, що мудрість життя зберігає тому, хто має її.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Розваж Божий учинок, бо хто може те випростати, що Він покривив?

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

За доброго дня користай із добра, за злого ж розважуй: Одне й друге вчинив Бог на те, щоб людина нічого по собі не знайшла!

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

В днях марноти своєї я всього набачивсь: буває справедливий, що гине в своїй справедливості, буває й безбожний, що довго живе в своїм злі.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Не будь справедливим занадто, і не роби себе мудрим над міру: пощо нищити маєш себе?

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Не будь несправедливим занадто, і немудрим не будь: пощо маєш померти в нечасі своїм?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Добре, щоб ти ухопився за це, але й з того своєї руки не спускай, бо богобоязний втече від усього того.

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Мудрість робить мудрого сильнішим за десятьох володарів, що в місті.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Немає людини праведної на землі, що робила б добро й не грішила,

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

тому не клади свого серця на всякі слова, що говорять, щоб не чути свого раба, коли він лихословить тебе,

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

знає бо серце твоє, що багато разів також ти лихословив на інших!

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Усе це я в мудрості випробував, і сказав: Стану мудрим! Та далека від мене вона!

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Далеке оте, що було, і глибоке, глибоке, хто знайде його?

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Звернувся я серцем своїм, щоб пізнати й розвідати, та шукати премудрість і розум, та щоб пізнати, що безбожність глупота, а нерозум безумство!

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

І знайшов я річ гіршу від смерти то жінку, бо пастка вона, її ж серце тенета, а руки її то кайдани!... Хто добрий у Бога врятований буде від неї, а грішного схопить вона!

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Подивися, оце я знайшов, сказав Проповідник: рівняймо одне до одного, щоб знайти зрозуміння!

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Чого ще шукала душа моя, та не знайшла: я людину знайшов одну з тисячі, але жінки між ними всіма не знайшов!...

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Крім того, поглянь, що знайшов я: що праведною вчинив Бог людину, та вигадок усяких шукають вони!...

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.