Psalms 44

Εις τον πρωτον μουσικον, δια τους υιους Κορε Μασχιλ. Θεε, με τα ωτα ημων ηκουσαμεν, οι πατερες ημων διηγηθησαν προς ημας το εργον, το οποιον επραξας εν ταις ημεραις αυτων, εν ημεραις αρχαιαις.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Συ δια της χειρος σου εξεδιωξας εθνη και εφυτευσας αυτους κατεθλιψας λαους και απεδιωξας αυτους.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Διοτι δεν εκληρονομησαν την γην δια της ρομφαιας αυτων, και ο βραχιων αυτων δεν εσωσεν αυτους αλλ η δεξια σου και ο βραχιων σου και το φως του προσωπου σου διοτι ευηρεστηθης εις αυτους.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Συ εισαι ο βασιλευς μου, Θεε, ο διοριζων τας σωτηριας του Ιακωβ.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Δια σου θελομεν καταβαλει τους εχθρους ημων δια του ονοματος σου θελομεν καταπατησει τους επανισταμενους εφ ημας

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Διοτι δεν θελω ελπισει επι το τοξον ουδε η ρομφαια μου θελει με σωσει.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Διοτι συ εσωσας ημας εκ των εχθρων ημων και κατησχυνας τους μισουντας ημας

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

εις τον Θεον θελομεν καυχασθαι ολην την ημεραν, και το ονομα σου εις τον αιωνα θελομεν υμνει. Διαψαλμα.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Ομως απεβαλες και κατησχυνας ημας, και δεν εξερχεσαι πλεον μετα των στρατευματων ημων.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Εκαμες ημας να στρεψωμεν εις τα οπισω εμπροσθεν του εχθρου και οι μισουντες ημας διαρπαζουσι τα ημετερα εις εαυτους.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Παρεδωκας ημας ως προβατα εις βρωσιν και εις τα εθνη διεσκορπισας ημας.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Επωλησας τον λαον σου ανευ τιμης, και δεν ηυξησας τον πλουτον σου εκ της πωλησεως αυτων.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Κατεστησας ημας ονειδος εις τους γειτονας ημων, καταγελων και χλευασμον εις τους περιξ ημων.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Κατεστησας ημας παροιμιαν μεταξυ των εθνων, κινησιν κεφαλης μεταξυ των λαων.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Ολην την ημεραν η εντροπη μου ειναι ενωπιον μου, και η αισχυνη του προσωπου μου με εκαλυψε

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

δια την φωνην του ονειδιζοντος και υβριζοντος δια τον εχθρον και εκδικητην.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Παντα ταυτα ηλθον εφ ημας, ομως δεν σε ελησμονησαμεν και δεν ηθετησαμεν την διαθηκην σου

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Ουδε εστραφη εις τα οπισω η καρδια ημων, ουδε εξεκλιναν τα βηματα ημων απο της οδου σου.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Αν και συνετριψας ημας εν τω τοπω των δρακοντων και περιεκαλυψας ημας δια της σκιας του θανατου.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Εαν ελησμονουμεν το ονομα του Θεου ημων και εξετεινομεν τας χειρας ημων εις Θεον αλλοτριον,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

ο Θεος δεν ηθελεν εξετασει τουτο; διοτι αυτος εξευρει τα κρυφια της καρδιας.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Οτι ενεκα σου θανατουμεθα ολην την ημεραν ελογισθημεν ως προβατα σφαγης.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Εξεγερθητι, δια τι καθευδεις, Κυριε; εξεγερθητι, μη αποβαλης ημας διαπαντος.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Δια τι κρυπτεις το προσωπον σου; λησμονεις την ταλαιπωριαν ημων και την καταδυναστευσιν ημων;

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Διοτι εταπεινωθη εως χωματος η ψυχη ημων εκολληθη εις την γην η κοιλια ημων.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Αναστηθι εις βοηθειαν ημων και λυτρωσον ημας ενεκεν του ελεους σου.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!