Psalms 102

Προσευχη του τεθλιμμενου, οταν αδημονη, και εκχεη το παραπονον αυτου ενωπιον του Κυριου. Κυριε, εισακουσον της προσευχης μου, και η κραυγη μου ας ελθη προς σε.

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Μη κρυψης το προσωπον σου απ εμου καθ ην ημεραν θλιβομαι, κλινον προς εμε το ωτιον σου καθ ην ημεραν σε επικαλουμαι, ταχεως επακουε μου.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Διοτι εξελιπον ως καπνος αι ημεραι μου, και τα οστα μου ως φρυγανον κατεξηρανθησαν.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Επληγωθη η καρδια μου και εξηρανθη ως χορτος, ωστε ελησμονησα να τρωγω τον αρτον μου.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Απο φωνης του στεναγμου μου εκολληθησαν τα οστα μου εις το δερμα μου.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Κατεσταθην ομοιος του ερημικου πελεκανος εγεινα ως νυκτοκοραξ εν ταις ερημοις.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Αγρυπνω και ειμαι ως στρουθιον μοναζον επι δωματος.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Ολην την ημεραν με ονειδιζουσιν οι εχθροι μου οι μαινομενοι ομνυουσι κατ εμου.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Διοτι εφαγον στακτην ως αρτον και συνεκερασα με δακρυα το ποτον μου,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Εξ αιτιας της οργης σου και της αγανακτησεως σου διοτι σηκωσας με ερριψας κατω.

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Αι ημεραι μου παρερχονται ως σκια, και εγω εξηρανθην ως χορτος.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Συ δε, Κυριε, εις τον αιωνα διαμενεις, και το μνημοσυνον σου εις γενεαν και γενεαν.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Συ θελεις σηκωθη, θελεις σπλαγχνισθη την Σιων διοτι ειναι καιρος να ελεησης αυτην, διοτι ο διωρισμενος καιρος εφθασεν.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Επειδη οι δουλοι σου αρεσκονται εις τους λιθους αυτης και σπλαγχνιζονται το χωμα αυτης.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Τοτε τα εθνη θελουσι φοβηθη το ονομα του Κυριου, και παντες οι βασιλεις της γης την δοξαν σου.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Οταν ο Κυριος οικοδομηση την Σιων θελει φανη εν τη δοξα αυτου.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Θελει επιβλεψει επι την προσευχην των εγκαταλελειμμενων και δεν θελει καταφρονησει την δεησιν αυτων.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Τουτο θελει γραφθη δια την γενεαν την επερχομενην και ο λαος, οστις θελει δημιουργηθη, θελει αινει τον Κυριον.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Διοτι εκυψεν εκ του υψους του αγιαστηριου αυτου, εξ ουρανου επεβλεψεν ο Κυριος επι την γην,

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

δια να ακουση τον στεναγμον των δεσμιων, δια να λυση τους καταδεδικασμενους εις θανατον

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

δια να κηρυττωσιν εν Σιων το ονομα του Κυριου και την αινεσιν αυτου εν Ιερουσαλημ,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

οταν συναχθωσιν ομου οι λαοι και αι βασιλειαι, δια να δουλευσωσι τον Κυριον.

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Ηδυνατισεν εν τη οδω την ισχυν μου συνετεμε τας ημερας μου.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Εγω ειπα, μη με αρπασης, Θεε μου, εν τω ημισει των ημερων μου τα ετη σου ειναι εις γενεας γενεων.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Κατ αρχας συ, Κυριε, την γην εθεμελιωσας, και εργα των χειρων σου ειναι οι ουρανοι.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Αυτοι θελουσιν απολεσθη, συ δε διαμενεις και παντες ως ιματιον θελουσι παλαιωθη ως περιενδυμα θελεις τυλιξει αυτους, και θελουσιν αλλαχθη

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

συ ομως εισαι ο αυτος, και τα ετη σου δεν θελουσιν εκλειψει.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Οι υιοι των δουλων σου θελουσι κατοικει, και το σπερμα αυτων θελει διαμενει ενωπιον σου.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.