Job 4

Τοτε Ελιφας ο Θαιμανιτης απεκριθη και ειπεν

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Εαν επιχειρισθωμεν να λαλησωμεν προς σε, θελεις δυσαρεστηθη; αλλα τις δυναται να κρατηθη απο του να ομιληση;

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Ιδου, συ ενουθετησας πολλους και χειρας αδυνατους ενισχυσας.

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Οι λογοι σου υπεστηριξαν τους κλονιζομενους, και γονατα καμπτοντα ενεδυναμωσας.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Τωρα δε ηλθεν επι σε τουτο, και βαρυθυμεις σε εγγιζει, και ταραττεσαι.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Ο φοβος σου δεν ειναι το θαρρος σου, και η ευθυτης των οδων σου η ελπις σου;

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Ενθυμηθητι, παρακαλω τις αθωος ων απωλεσθη; και που εξωλοθρευθησαν οι ευθεις;

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Καθως εγω ειδον, οσοι ηροτριασαν ανομιαν και εσπειραν ασεβειαν, θεριζουσιν αυτας

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

εξολοθρευονται υπο του φυσηματος του Θεου, και απο της πνοης των μυκτηρων αυτου αφανιζονται

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

ο βρυγμος του λεοντος και η φωνη του αγριου λεοντος και το γαυριαμα των σκυμνων, εσβεσθησαν

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

ο λεων απολλυται δι ελλειψιν θηραματος, και οι σκυμνοι της λεαινας διασκορπιζονται.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Και λογος ηλθεν επ εμε κρυφιως, και το ωτιον μου ελαβε τι παρ αυτου.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Εν μεσω των στοχασμων δια τα οραματα της νυκτος, οτε βαθυς υπνος πιπτει επι τους ανθρωπους,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Φρικη συνελαβε με και τρομος, και μεγαλως τα οστα μου συνεσεισε.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Και πνευμα διηλθεν απ εμπροσθεν μου, αι τριχες του σωματος μου ανεσηκωθησαν

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

εσταθη, αλλ εγω δεν διεκρινα την μορφην αυτου σχημα εφανη εμπροσθεν των οφθαλμων μου ηκουσα λεπτον φυσημα και φωνην λεγουσαν,

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Ο ανθρωπος θελει εισθαι δικαιοτερος του Θεου; θελει εισθαι ο ανθρωπος καθαρωτερος του Ποιητου αυτου;

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Ιδου, αυτος δεν εμπιστευεται εις τους δουλους αυτου, και εν τοις αγγελοις αυτου βλεπει ελαττωμα

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

ποσω μαλλον εις τους κατοικουντας οικιας πηλινας, αιτινες εχουσι το θεμελιον αυτων εν τω χωματι και αφανιζονται εμπροσθεν του σαρακιου;

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Απο πρωι εως εσπερας φθειρονται χωρις να νοηση τις, αφανιζονται δια παντος.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Το μεγαλειον αυτων το εν αυτοις δεν παρερχεται; Αποθνησκουσιν, αλλ ουχι εν σοφια.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.