Ecclesiastes 7

[] İyi ad hoş kokulu yağdan, Ölüm günü doğum gününden iyidir.

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Yas evine gitmek, şölen evine gitmekten iyidir. Çünkü her insanın sonu ölümdür, Yaşayan herkes bunu aklında tutmalı.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Üzüntü gülmekten iyidir, Çünkü yüz mahzun olunca yürek sevinir.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Bilge kişinin aklı yas evindedir, Akılsızın aklıysa şenlik evinde.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Bilgenin azarını işitmek, Akılsızın türküsünü işitmekten iyidir.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Çünkü akılsızın gülmesi, Kazanın altındaki çalıların çatırtısı gibidir. Bu da boştur.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Haksız kazanç bilgeyi delirtir, Rüşvet karakteri bozar.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Bir olayın sonu başlangıcından iyidir. Sabırlı kibirliden iyidir.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

[] Çabuk öfkelenme, Çünkü öfke akılsızların bağrında barınır.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

“Neden geçmiş günler bugünlerden iyiydi?” diye sorma, Çünkü bu bilgece bir soru değil.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Bilgelik miras kadar iyidir, Güneşi gören herkes için yararlıdır.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Bilgelik siperdir, para da siper, Bilginin yararı ise şudur: Bilgelik ona sahip olan kişinin yaşamını korur.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Tanrı’nın yaptığını düşün: O’nun eğrilttiğini kim doğrultabilir?

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

İyi günde mutlu ol, Ama kötü günde dikkatle düşün; Tanrı birini öbürü gibi yaptı ki, İnsan kendisinden sonra neler olacağını bilmesin.

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Boş ömrümde şunları gördüm: Doğru insan doğruluğuna karşın ölüyor, Kötü insanın ise, kötülüğüne karşın ömrü uzuyor.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Ne çok doğru ol ne de çok bilge. Niçin kendini yok edesin?

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Ne çok kötü ol ne de akılsız. Niçin vaktinden önce ölesin?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Birini tutman iyidir, Öbüründen de elini çekme. Çünkü Tanrı’ya saygı duyan ikisini de başarır.

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Bilgelik, bilge kişiyi kentteki on yöneticiden daha güçlü kılar.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Çünkü yeryüzünde hep iyilik yapan, Hiç günah işlemeyen doğru insan yoktur.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

İnsanların söylediği her söze aldırma, Yoksa uşağının bile sana sövdüğünü duyabilirsin.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Çünkü sen de birçok kez Başkalarına sövdüğünü pekâlâ biliyorsun.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Bütün bunları bilgelikle denedim: “Bilge olacağım” dedim. Ama bu beni aşıyordu.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Bilgelik denen şey Uzak ve çok derindir, onu kim bulabilir?

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Böylece, bilgelik ve çözüm aramaya, incelemeye, kavramaya, Kötülüğün akılsızlık, akılsızlığın delilik olduğunu anlamaya kafa yordum.

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Kimi kadını ölümden acı buldum. O kadın ki, kendisi tuzak, yüreği kapan, elleri zincirdir. Tanrı’nın hoşnut kaldığı insan ondan kaçar, Günah işleyense ona tutsak olur.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Vaiz diyor ki, “Şunu gördüm: Bir çözüm bulmak için Bir şeyi öbürüne eklerken

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

–Araştırıp hâlâ bulamazken– Binde bir adam buldum, Ama aralarında bir kadın bulamadım.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Bulduğum tek şey: Tanrı insanları doğru yarattı, Oysa onlar hâlâ karmaşık çözümler arıyorlar.”

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.