Psalms 44

För sångmästaren; av Koras söner; en sång.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

 Gud, med våra öron hava vi hört,      våra fäder hava förtäljt därom för oss:  om den gärning du gjorde i deras dagar,  i forntidens dagar.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

 Det var du som med din hand  utrotade hedningarna, men planterade dem;  du fördärvade andra folk, men dem lät du utbreda sig.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

 Ty icke med sitt svärd intogo de landet,  och deras egen arm gav dem icke seger,  utan din högra hand och din arm  och ditt ansiktes ljus, ty du hade behag till dem.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

 Du, densamme, är min konung, o Gud;  så tillsäg nu Jakob seger.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

 Med din hjälp kunna vi stöta ned våra ovänner  och i ditt namn förtrampa våra motståndare.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

 Ty icke på min båge förlitar jag mig,  och mitt svärd kan icke giva mig seger;

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

 nej, du giver oss seger över våra ovänner,  och dem som hata oss låter du komma på skam.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

 Gud lova vi alltid,  och ditt namn prisa vi evinnerligen.  Sela.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

 Och dock har du nu förkastat oss och låtit oss varda till blygd,  och du drager icke ut med våra härar.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

 Du låter oss vika tillbaka för ovånnen,  och de som hata oss taga sig byte.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

 Du låter oss bliva uppätna såsom får,  och bland hedningarna han du förstrött oss.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

 Du säljer ditt folk för ett ringa pris,  stor är icke den vinst du har gjort därpå.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

 Du låter oss bliva till smälek för våra grannar,  till spott och hån för dem som bo omkring oss.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

 Du gör oss till ett ordspråk bland hedningarna,  du låter folken skaka huvudet åt oss.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

 Hela dagen är min smälek inför mig,  och blygsel höljer mitt ansikte,

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

 när jag hör smädarens och lastarens tal,  när jag ser fienden och den hämndgirige.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

 Allt detta har kommit över oss,  och vi hava dock icke förgätit dig,  ej heller svikit ditt förbund.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

 Våra hjärtan avföllo icke,  och våra steg veko ej av ifrån din väg,

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

 så att du därför har krossat oss i schakalers land  och övertäckt oss med dödsskugga.

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

 Om vi hade förgätit vår Guds namn  och uträckt våra händer till en främmande gud,

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

 månne icke Gud skulle hava utrannsakat det,  han som känner hjärtats lönnligheter?

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

 Nej, för din skull varda vi dödade hela dagen  och bliva aktade såsom slaktfår.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

 Vakna upp; varför sover du, Herre?  Vakna, förkasta oss icke för alltid.

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

 Varför döljer du ditt ansikte  och förgäter vårt lidande och trångmål?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

 Se, vår själ är nedböjd i stoftet,  vår kropp ligger nedtryckt till jorden. [ (Psalms 44:27)  Stå upp till vår hjälp,  och förlossa oss för din nåds skull. ]

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!