Ecclesiastes 7

Ty vem vet vad gott som skall hända en människa i livet, under de fåfängliga livsdagar som hon får framleva, lik en skugga? Och vem kan säga en människa vad som efter henne skall ske under solen?                  Predikaren, 7 Kapitlet            Sorg och glädje, rättfärdighet och         orättfärdighet, vishet, kvinnors ondska                           m. m.

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

 Bättre är gott namn än god salva,  och bättre är dödens dag än födelsedagen.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

 Bättre än att gå i gästabudshus  är det att gå i sorgehus;  ty där är änden för alla människor,  och den efterlevande må lägga det på hjärtat.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

 Bättre är grämelse än löje,  ty av det som gör ansiktet sorgset far hjärtat väl.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

 De visas hjärtan äro i sorgehus,  och dårarnas hjärtan i hus där man glädes.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

 Bättre är att höra förebråelser av en vis man  än att få höra sång av dårar.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

 Ty såsom sprakandet av törne under grytan,  så är dårarnas löje. Också detta är fåfänglighet.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

 Ty vinningslystnad gör den vise till en dåre,  och mutor fördärva hjärtat.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

 Bättre är slutet på en sak än dess begynnelse;  bättre är en tålmodig man än en högmodig.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

 Var icke för hastig i ditt sinne till att gräma dig,  ty grämelse bor i dårars bröst.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Spörj icke: »Varav kommer det att forna dagar voro bättre än våra?» Ty icke av vishet kan du fråga så.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Jämgod med arvgods är vishet, ja, hon är förmer i värde för dom som se solen.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Ty under vishetens beskärm är man såsom under penningens beskärm, men den förståndiges förmån är att visheten behåller sin ägare vid liv.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Se på Guds verk; vem kan göra rakt vad han har gjort krokigt?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Var alltså vid gott mod under den goda dagen, och betänk under den onda dagen att Gud har gjort denna såväl som den andra, för att människan icke skall kunna utfinna något om det som skall ske, när hon är borta.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Det ena som det andra har jag sett under mina fåfängliga dagar: mången rättfärdig som har förgåtts i sin rättfärdighet, och mången orättfärdig som länge har fått leva i sin ondska.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Var icke alltför rättfärdighet, och var icke alltför mycket vis; icke vill du fördärva dig själv?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Var icke alltför orättfärdig, och var icke en dåre; icke vill du dö i förtid?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Det är bäst att du håller fast vid det ena, utan att ändå släppa det andra; ty den som fruktar Gud finner en utväg ur allt detta.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Visheten gör den vise starkare än tio väldiga i staden.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Ty ingen människa är så rättfärdig på jorden, att hon gör vad gott är och icke begår någon synd.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Akta icke heller på alla ord som man talar, eljest kunde du få höra din egen tjänare uttala förbannelser över dig.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Ditt hjärta vet ju att du själv mången gång har uttalat förbannelser över andra.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Detta allt har jag försökt att utröna genom vishet. Jag sade: »Jag vill bliva vis», men visheten förblev fjärran ifrån mig.

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Ja, tingens väsen ligger i fjärran, djupt nere i djupet; vem kan utgrunda det?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

När jag vände mig med mitt hjärta till att eftersinna och begrunda, och till att söka visheten och det som är huvudsumman, och till att förstå ogudaktigheten i dess dårskap och dåraktigheten i dess oförnuft,

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

då fann jag något som var bittrare än döden: kvinnan, hon som själv är ett nät, och har ett hjärta som är en snara, och armar som äro bojor. Den som täckes Gud kan undkomma henne, men syndaren bliver hennes fånge.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Se, detta fann jag, säger Predikaren, i det jag lade det ena till det andra för att komma till huvudsumman.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Något gives, som min själ beständigt har sökt, men som jag icke har funnit: väl har jag funnit en man bland tusen, men en kvinna har jag icke funnit i hela hopen. [ (Ecclesiastes 7:30) Dock se, detta har jag funnit, att Gud har gjort människorna sådana de borde vara, men själva tänka de ut mångahanda funder. ]

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.