Job 7

CIERTAMENTE tiempo limitado tiene el hombre sobre la tierra, Y sus días son como los días del jornalero.

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Como el siervo anhela la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo:

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Así poseo yo meses de vanidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide mi corazón la noche, Y estoy harto de devaneos hasta el alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Mi carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Y mis días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Acuérdate que mi vida es viento, Y que mis ojos no volverán á ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Los ojos de los que me ven, no me verán más: Tus ojos sobre mí, y dejaré de ser.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

La nube se consume, y se va: Así el que desciende al sepulcro no subirá;

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

No tornará más á su casa, Ni su lugar le conocerá más.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Por tanto yo no reprimiré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y quejaréme con la amargura de mi alma.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

¿Soy yo la mar, ó ballena, Que me pongas guarda?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Cuando digo: Mi cama me consolará, Mi cama atenuará mis quejas;

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Entonces me quebrantarás con sueños, Y me turbarás con visiones.

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Y así mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, Y quiso la muerte más que mis huesos.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Aburríme: no he de vivir yo para siempre; Déjame, pues que mis días son vanidad.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

¿Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y que pongas sobre él tu corazón,

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

¿Hasta cuándo no me dejarás, Ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Pequé, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario á ti, Y que á mí mismo sea pesado?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no seré.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.