Proverbs 23

Dacă stai la masă la unul din cei mari, ia seama ce ai dinainte:

Когато седнеш да ядеш с управител, много внимавай какво има пред теб,

pune-ţi un cuţit în gît, dacă eşti prea lacom.

и сложи нож на гърлото си, ако си лаком.

Nu pofti mîncările lui alese, căci sînt o hrană înşelătoare.

Не пожелавай неговите лакомства, защото те са измамни гозби.

Nu te chinui ca să te îmbogăţeşti, nu-ţi pune priceperea în aceasta.

Не се старай да се обогатиш, отдалечи се от тази си мъдрост.

Abia ţi-ai aruncat ochii spre ea şi nu mai este; căci bogăţia îşi face aripi, şi, ca vulturul, îşi ia sborul spre ceruri.

Насочиш ли към него очите си — и го няма; защото богатството наистина си прави крила като орел, който лети към небето.

Nu mînca pînea celui pismaş, şi nu pofti mîncările lui alese,

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, и не пожелавай неговите лакомства,

căci el este ca unul care îşi face socotelile în suflet. ,,Mănîncă şi bea``, îţi va zice el; dar inima lui nu este cu tine.

защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той. Казва ти: Яж и пий! — но сърцето му не е с теб.

Bucata pe care ai mîncat -o, o vei vărsa, şi cuvintele plăcute pe cari le vei spune, sînt perdute.

Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш сладките си думи.

Nu vorbi la urechea celui nebun, căci el nesocoteşte cuvintele tale înţelepte.

Не говори в ушите на безумния, защото той ще презре мъдростта на думите ти.

Nu muta hotarul văduvei, şi nu intra în ogorul orfanilor,

Не премествай стари граници и не навлизай в нивите на сираците,

căci răzbunătorul lor este puternic: El le va apăra pricina împotriva ta.

защото Изкупителят им е мощен, Той ще защити делото им против теб.

Deschide-ţi inima la învăţătură, şi urechile la cuvintele ştiinţei.

Предай сърцето си на поука и ушите си — на думи на знание.

Nu cruţa copilul de mustrare, căci dacă -l vei lovi cu nuiaua, nu va muri.

Не задържай наказанието от детето, защото, ако и да го биеш с пръчката, то няма да умре.

Lovindu -l cu nuiaua, îi scoţi sufletul din locuinţa morţilor.

Ти ще го биеш с пръчката, но ще избавиш душата му от Шеол.

Fiule, dacă-ţi va fi inima înţeleaptă, inima mea se va bucura;

Сине мой, ако сърцето ти Е мъдро, и моето сърце ще се радва;

şi lăuntrul meu se va veseli, cînd buzele tale vor spune ce este bine.

и сърцето ми ще се радва, когато устните ти говорят право.

Să nu-ţi pizmuiască inima pe cei păcătoşi, ci să aibă totdeauna frică de Domnul;

Да не завижда сърцето ти на грешните, а живей в страха от ГОСПОДА цял ден,

căci este o răsplată, şi nu ţi se va tăia nădejdea.

защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

Ascultă, fiule, şi fii înţelept; îndreaptă-ţi inima pe calea cea dreaptă.

Слушай, сине мой, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си право в пътя.

Nu fi printre ceice beau vin, nici printre ceice se îmbuibează cu carne.

Не бъди между пияници, с лакоми месоядци,

Căci beţivul şi cel ce se dedă la îmbuibare sărăcesc, şi aţipirea te face să porţi zdrenţe.

защото пияницата и гуляйджията осиромашават и сънливостта облича в дрипи.

Asculă pe tatăl tău, care te -a născut, şi nu nesocoti pe mamă-ta, cînd a îmbătrînit.

Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Cumpără adevărul, şi nu -l vinde, înţelepciunea, învăţătura şi priceperea.

Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум.

Tatăl celui neprihănit se veseleşte, şi cel ce dă naştere unui înţelept se bucură.

Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост в него.

Să se bucure tatăl tău şi mama ta, să se veselească cea care te -a născut.

Нека се веселят баща ти и майка ти и нека се възхищава тази, която те е родила.

Fiule, dă-mi inima ta, şi să găsească plăcere ochii tăi în căile Mele.

Сине мой, дай сърцето си на мен и нека очите ти внимават в моите пътища,

Căci curva este o groapă adîncă, şi străina o fîntînă strîmtă.

защото блудницата е дълбока яма и чужда жена е тесен ров.

Ea pîndeşte ca un hoţ, şi măreşte între oameni numărul celor stricaţi.

Да, тя причаква като крадец и умножава неверните между хората.

Ale cui sînt vaietele? Ale cui sînt oftările? Ale cui sînt neînţelegerile? Ale cui sînt plîngerile? Ale cui sînt rănirile fără pricină? Ai cui sînt ochii roşi?

Кой има горко? Кой има скръб? Кой има кавги? Кой има оплакване? Кой има удари без причина? Кой има мътни очи?

Ale celor ce întîrzie la vin, şi se duc să golească paharul cu vin amestecat.

Онези, които закъсняват над виното, които ходят да търсят подправено вино.

Nu te uita la vin cînd curge roş şi face mărgăritare în pahar; el alunecă uşor,

Не гледай виното, че е червено, че искри в чашата, че се поглъща гладко,

dar pe urmă ca un şarpe muşcă şi înţeapă ca un basilisc.

защото накрая то хапе като змия и жили като усойница.

Ochii ţi se vor uita după femeile altora, şi inima îţi va vorbi prostii.

Очите ти ще виждат странности и сърцето ти ще говори объркано,

Vei fi ca un om culcat în mijlocul mării, ca un om culcat pe vîrful unui catarg.

и ще бъдеш като спящ сред морето или като лежащ на върха на мачта.

,,M'a lovit... dar nu mă doare!... M'a bătut... dar nu simt nimic! Cînd... mă voi trezi? Mai vreau vin!``

Удариха ме, но не ме заболя, биха ме, но не усетих. Кога ще се събудя, за да продължа, да го потърся пак?