Job 3

Depois disso abriu Jó a sua boca, e amaldiçoou o seu dia.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

E Jó falou, dizendo:

И Йов заговори и каза:

Pereça o dia em que nasci, e a noite que se disse: Foi concebido um homem!

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Converta-se aquele dia em trevas; e Deus, lá de cima, não tenha cuidado dele, nem resplandeça sobre ele a luz.

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Reclamem-no para si as trevas e a sombra da morte; habitem sobre ele nuvens; espante-o tudo o que escurece o dia.

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Quanto àquela noite, dela se apodere a escuridão; e não se regozije ela entre os dias do ano; e não entre no número dos meses.

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Ah! Seja estéril aquela noite; que nela não entre voz de regozijo.

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Amaldiçoem-na aqueles que amaldiçoam os dias, que são peritos em suscitar o leviatã.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

As estrelas da alva se lhe escureçam; espere ela em vão a luz, e não veja as pálpebras da manhã;

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

porquanto não fechou as portas do ventre de minha mãe, nem escondeu dos meus olhos a aflição.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Por que não morri ao nascer? Por que não expirei ao vir à luz?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Por que me receberam os joelhos? E por que os seios, para que eu mamasse?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Pois agora eu estaria deitado e quieto; teria dormido e estaria em repouso,

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

com os reis e conselheiros da terra, que reedificavam ruínas para si,

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

ou com os príncipes que tinham ouro, que enchiam as suas casas de prata;

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

ou, como aborto oculto, eu não teria existido, como as crianças que nunca viram a luz.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Ali os ímpios cessam de perturbar; e ali repousam os cansados.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Ali os presos descansam juntos, e não ouvem a voz do exator.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

O pequeno e o grande ali estão e o servo está livre de seu senhor.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Por que se concede luz ao aflito, e vida aos amargurados de alma;

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

que anelam pela morte sem que ela venha, e cavam em procura dela mais do que de tesouros escondidos;

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

que muito se regozijam e exultam, quando acham a sepultura?

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Sim, por que se concede luz ao homem cujo caminho está escondido, e a quem Deus cercou de todos os lados?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Pois em lugar de meu pão vem o meu suspiro, e os meus gemidos se derramam como água.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Porque aquilo que temo me sobrevém, e o que receio me acontece.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

Não tenho repouso, nem sossego, nem descanso; mas vem a perturbação.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.