Psalms 22

Til sangmesteren; efter "Morgenrødens hind"; en salme av David.

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Min Gud! Min Gud! Hvorfor har du forlatt mig? Langt borte fra min frelse er min klages ord.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Min Gud! Jeg roper om dagen, og du svarer ikke, og om natten, og jeg får ikke tie.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Og du er dog hellig, du som troner over Israels lovsanger.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Til dig satte våre fedre sin lit; de satte sin lit til dig, og du utfridde dem.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Til dig ropte de, og de blev reddet; til dig satte de sin lit, og de blev ikke til skamme.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Men jeg er en orm og ikke en mann, menneskers spott og folks forakt.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Alle de som ser mig, spotter mig, vrenger munnen, ryster på hodet og sier:

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Sett din vei i Herrens hånd! Han skal redde ham, han skal utfri ham, siden han har behag i ham.

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Ja, du er den som drog mig frem av mors liv, som lot mig hvile trygt ved min mors bryst.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

På dig er jeg kastet fra mors liv; fra min mors skjød er du min Gud.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Vær ikke langt borte fra mig! for trengselen er nær, og det er ingen hjelper.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Sterke okser omringer mig, Basans okser kringsetter mig.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

De spiler op sin munn imot mig som en sønderrivende og brølende løve.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Jeg er utøst som vann, og alle mine ben skiller sig at; mitt hjerte er som voks, smeltet midt i mitt liv.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Min kraft er optørket som et potteskår, og min tunge henger fast ved mine gommer, og i dødens støv legger du mig.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

For hunder omringer mig, de ondes hop kringsetter mig; de har gjennemboret mine hender og mine føtter.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Jeg kan telle alle mine ben; de ser til, de ser på mig med lyst.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

De deler mine klær mellem sig og kaster lodd om min kjortel.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Men du? Herre, vær ikke langt borte, du min styrke, skynd dig å hjelpe mig!

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Redd min sjel fra sverdet, mitt eneste fra hunders vold!

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Frels mig fra løvens gap, og fra villoksenes horn - du bønnhører mig!

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Jeg vil kunngjøre ditt navn for mine brødre, midt i menigheten vil jeg love dig.

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

I som frykter Herren, lov ham, all Jakobs ætt, ær ham, og frykt for ham, all Israels ætt!

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

For han har ikke foraktet og ikke avskydd den elendiges elendighet og ikke skjult sitt åsyn for ham; men da han ropte til ham, hørte han.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Fra dig utgår min pris i en stor forsamling; mine løfter vil jeg holde for deres øine som frykter ham.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

De saktmodige skal ete og bli mette; de som søker Herren, skal love ham; eders hjerte leve til evig tid!

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Alle jordens ender skal komme det i hu og vende om til Herren, og alle folkenes slekter skal tilbede for ditt åsyn.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

For riket hører Herren til, og han hersker over folkene.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Alle jordens rikmenn skal ete og tilbede; for hans åsyn skal alle de bøie sig som stiger ned i støvet, og den som ikke kan holde sin sjel i live.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Efterkommerne skal tjene ham, der skal fortelles om Herren til efterslekten. De skal komme og kunngjøre hans rettferdighet for det folk som blir født, at han har gjort det.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.