Mark 6

And he went out from thence, and came into his own country; and his disciples follow him.

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

And when the sabbath day was come, he began to teach in the synagogue: and many hearing him were astonished, saying, From whence hath this man these things? and what wisdom is this which is given unto him, that even such mighty works are wrought by his hands?

И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?

Is not this the carpenter, the son of Mary, the brother of James, and Joses, and of Juda, and Simon? and are not his sisters here with us? And they were offended at him.

Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, but in his own country, and among his own kin, and in his own house.

А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

And he could there do no mighty work, save that he laid his hands upon a few sick folk, and healed them.

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

And he marvelled because of their unbelief. And he went round about the villages, teaching.

И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

And he called unto him the twelve, and began to send them forth by two and two; and gave them power over unclean spirits;

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

And commanded them that they should take nothing for their journey, save a staff only; no scrip, no bread, no money in their purse:

И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

But be shod with sandals; and not put on two coats.

а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

And he said unto them, In what place soever ye enter into an house, there abide till ye depart from that place.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

And whosoever shall not receive you, nor hear you, when ye depart thence, shake off the dust under your feet for a testimony against them. Verily I say unto you, It shall be more tolerable for Sodom and Gomorrha in the day of judgment, than for that city.

И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

And they went out, and preached that men should repent.

И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

And they cast out many devils, and anointed with oil many that were sick, and healed them.

И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

And king Herod heard of him; (for his name was spread abroad:) and he said, That John the Baptist was risen from the dead, and therefore mighty works do shew forth themselves in him.

И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

Others said, That it is Elias. And others said, That it is a prophet, or as one of the prophets.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

But when Herod heard thereof, he said, It is John, whom I beheaded: he is risen from the dead.

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

For Herod himself had sent forth and laid hold upon John, and bound him in prison for Herodias' sake, his brother Philip's wife: for he had married her.

Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

For John had said unto Herod, It is not lawful for thee to have thy brother's wife.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

Therefore Herodias had a quarrel against him, and would have killed him; but she could not:

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

For Herod feared John, knowing that he was a just man and an holy, and observed him; and when he heard him, he did many things, and heard him gladly.

защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

And when a convenient day was come, that Herod on his birthday made a supper to his lords, high captains, and chief estates of Galilee;

И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

And when the daughter of the said Herodias came in, and danced, and pleased Herod and them that sat with him, the king said unto the damsel, Ask of me whatsoever thou wilt, and I will give it thee.

самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

And he sware unto her, Whatsoever thou shalt ask of me, I will give it thee, unto the half of my kingdom.

И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

And she went forth, and said unto her mother, What shall I ask? And she said, The head of John the Baptist.

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

And she came in straightway with haste unto the king, and asked, saying, I will that thou give me by and by in a charger the head of John the Baptist.

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

And the king was exceeding sorry; yet for his oath's sake, and for their sakes which sat with him, he would not reject her.

И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.

And immediately the king sent an executioner, and commanded his head to be brought: and he went and beheaded him in the prison,

И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

And brought his head in a charger, and gave it to the damsel: and the damsel gave it to her mother.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

And when his disciples heard of it, they came and took up his corpse, and laid it in a tomb.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

And the apostles gathered themselves together unto Jesus, and told him all things, both what they had done, and what they had taught.

И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

And he said unto them, Come ye yourselves apart into a desert place, and rest a while: for there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

And they departed into a desert place by ship privately.

И отидоха с кораба на уединено място насаме.

And the people saw them departing, and many knew him, and ran afoot thither out of all cities, and outwent them, and came together unto him.

А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

And Jesus, when he came out, saw much people, and was moved with compassion toward them, because they were as sheep not having a shepherd: and he began to teach them many things.

И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

And when the day was now far spent, his disciples came unto him, and said, This is a desert place, and now the time is far passed:

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

Send them away, that they may go into the country round about, and into the villages, and buy themselves bread: for they have nothing to eat.

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

He answered and said unto them, Give ye them to eat. And they say unto him, Shall we go and buy two hundred pennyworth of bread, and give them to eat?

А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

He saith unto them, How many loaves have ye? go and see. And when they knew, they say, Five, and two fishes.

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

And he commanded them to make all sit down by companies upon the green grass.

И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

And they sat down in ranks, by hundreds, and by fifties.

И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

And when he had taken the five loaves and the two fishes, he looked up to heaven, and blessed, and brake the loaves, and gave them to his disciples to set before them; and the two fishes divided he among them all.

И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

And they did all eat, and were filled.

И всичките ядоха и се наситиха.

And they took up twelve baskets full of the fragments, and of the fishes.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

And they that did eat of the loaves were about five thousand men.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

And straightway he constrained his disciples to get into the ship, and to go to the other side before unto Bethsaida, while he sent away the people.

И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

And when he had sent them away, he departed into a mountain to pray.

И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

And when even was come, the ship was in the midst of the sea, and he alone on the land.

А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

And he saw them toiling in rowing; for the wind was contrary unto them: and about the fourth watch of the night he cometh unto them, walking upon the sea, and would have passed by them.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

But when they saw him walking upon the sea, they supposed it had been a spirit, and cried out:

А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

For they all saw him, and were troubled. And immediately he talked with them, and saith unto them, Be of good cheer: it is I; be not afraid.

защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

And he went up unto them into the ship; and the wind ceased: and they were sore amazed in themselves beyond measure, and wondered.

И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

For they considered not the miracle of the loaves: for their heart was hardened.

защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

And when they had passed over, they came into the land of Gennesaret, and drew to the shore.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

And when they were come out of the ship, straightway they knew him,

И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

And ran through that whole region round about, and began to carry about in beds those that were sick, where they heard he was.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

And whithersoever he entered, into villages, or cities, or country, they laid the sick in the streets, and besought him that they might touch if it were but the border of his garment: and as many as touched him were made whole.

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.