Job 17

My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are ready for me.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Are there not mockers with me? and doth not mine eye continue in their provocation?

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Lay down now, put me in a surety with thee; who is he that will strike hands with me?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt them.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

He that speaketh flattery to his friends, even the eyes of his children shall fail.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

He hath made me also a byword of the people; and aforetime I was as a tabret.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Mine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

The righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

But as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find one wise man among you.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

My days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

They change the night into day: the light is short because of darkness.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

If I wait, the grave is mine house: I have made my bed in the darkness.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

I have said to corruption, Thou art my father: to the worm, Thou art my mother, and my sister.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

And where is now my hope? as for my hope, who shall see it?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

They shall go down to the bars of the pit, when our rest together is in the dust.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.