Job 7

La vita dell’uomo sulla terra è una milizia; i giorni suoi son simili ai giorni d’un operaio.

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Come lo schiavo anela l’ombra e come l’operaio aspetta il suo salario,

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

così a me toccan mesi di sciagura, e mi sono assegnate notti di dolore.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Non appena mi corico, dico: "Quando mi leverò?" Ma la notte si prolunga, e mi sazio d’agitazioni infino all’alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

La mia carne è coperta di vermi e di croste terrose, la mia pelle si richiude, poi riprende a suppurare.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

I miei giorni sen vanno più veloci della spola, si consumano senza speranza.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Ricordati, che la mia vita e un soffio! L’occhio mio non vedrà più il bene.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Lo sguardo di chi ora mi vede non mi potrà più scorgere; gli occhi tuoi mi cercheranno, ma io non sarò più.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

La nuvola svanisce e si dilegua; così chi scende nel soggiorno de’ morti non ne risalirà;

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

non tornerà più nella sua casa, e il luogo ove stava non lo riconoscerà più.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Io, perciò, non terrò chiusa la bocca; nell’angoscia del mio spirito io parlerò, mi lamenterò nell’amarezza dell’anima mia.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Son io forse il mare o un mostro marino che tu ponga intorno a me una guardia?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Quando dico: "Il mio letto mi darà sollievo, il mio giaciglio allevierà la mia pena",

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

tu mi sgomenti con sogni, e mi spaventi con visioni;

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

sicché l’anima mia preferisce soffocare, preferisce a queste ossa la morte.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Io mi vo struggendo; non vivrò sempre; deh, lasciami stare; i giorni miei non son che un soffio.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Che cosa è l’uomo che tu ne faccia tanto caso, che tu ponga mente ad esso,

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

e lo visiti ogni mattina e lo metta alla prova ad ogni istante?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Quando cesserai di tener lo sguardo fisso su me? Quando mi darai tempo d’inghiottir la mia saliva?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Se ho peccato, che ho fatto a te, o guardiano degli uomini? Perché hai fatto di me il tuo bersaglio? A tal punto che son divenuto un peso a me stesso?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

E perché non perdoni le mie trasgressioni e non cancelli la mia iniquità? Poiché presto giacerò nella polvere; e tu mi cercherai, ma io non sarò più".

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.