Job 17

Il mio soffio vitale si spenge, i miei giorni si estinguono, il sepolcro m’aspetta!

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Sono attorniato di schernitori e non posso chiuder occhio per via delle lor parole amare.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

O Dio, da’ un pegno, sii tu il mio mallevadore presso di te; se no, chi metterà la sua nella mia mano?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Poiché tu hai chiuso il cuor di costoro alla ragione, e però non li farai trionfare.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Chi denunzia un amico sì che diventi preda altrui, vedrà venir meno gli occhi de’ suoi figli.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Egli m’ha reso la favola dei popoli, e son divenuto un essere a cui si sputa in faccia.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

L’occhio mio si oscura pel dolore, tutte le mie membra non son più che un’ombra.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Gli uomini retti ne son colpiti di stupore, e l’innocente insorge contro l’empio;

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

ma il giusto si attiene saldo alla sua via, e chi ha le mani pure viepiù si fortifica.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Quanto a voi tutti, tornate pure, fatevi avanti, ma fra voi non troverò alcun savio.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

I miei giorni passano, i miei disegni, i disegni cari al mio cuore, sono distrutti,

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

e costoro pretendon che la notte sia giorno, che la luce sia vicina, quando tutto è buio!

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Se aspetto come casa mia il soggiorno de’ morti, se già mi son fatto il letto nelle tenebre,

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

se ormai dico al sepolcro "tu sei mio padre" e ai vermi: "siete mia madre e mia sorella",

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

dov’è dunque la mia speranza? questa speranza mia chi la può scorgere?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Essa scenderà alle porte del soggiorno de’ morti, quando nella polvere troverem riposo assieme".

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.