Proverbs 1

משלי שלמה בן דוד מלך ישראל׃
Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,
לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה׃
за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум,
לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומישרים׃
за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота,
לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה׃
за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа.
ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה׃
Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет,
להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם׃
за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки.
יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו׃
Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление.
שמע בני מוסר אביך ואל תטש תורת אמך׃
Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,
כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתיך׃
защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.
בני אם יפתוך חטאים אל תבא׃
Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай.
אם יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם׃
Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,
נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור׃
нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова;
כל הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל׃
ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;
גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו׃
хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!
בני אל תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם׃
Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,
כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך דם׃
защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.
כי חנם מזרה הרשת בעיני כל בעל כנף׃
Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица.
והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם׃
Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души.
כן ארחות כל בצע בצע את נפש בעליו יקח׃
Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка — тя отнема живота на своя притежател.
חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה׃
Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,
בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר אמריה תאמר׃
провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:
עד מתי פתים תאהבו פתי ולצים לצון חמדו להם וכסילים ישנאו דעת׃
Докога, пр'ости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието?
תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם׃
Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.
יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב׃
Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание,
ותפרעו כל עצתי ותוכחתי לא אביתם׃
и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми,
גם אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם׃
то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,
בבא כשאוה פחדכם ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה׃
когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.
אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני׃
Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
תחת כי שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו׃
Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА,
לא אבו לעצתי נאצו כל תוכחתי׃
не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,
ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו׃
затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.
כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם׃
Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби.
ושמע לי ישכן בטח ושאנן מפחד רעה׃
Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.