Job 7

הלא צבא לאנוש על ארץ וכימי שכיר ימיו׃

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

כעבד ישאף צל וכשכיר יקוה פעלו׃

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

כן הנחלתי לי ירחי שוא ולילות עמל מנו לי׃

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

אם שכבתי ואמרתי מתי אקום ומדד ערב ושבעתי נדדים עדי נשף׃

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

לבש בשרי רמה וגיש עפר עורי רגע וימאס׃

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

ימי קלו מני ארג ויכלו באפס תקוה׃

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

זכר כי רוח חיי לא תשוב עיני לראות טוב׃

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

לא תשורני עין ראי עיניך בי ואינני׃

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

כלה ענן וילך כן יורד שאול לא יעלה׃

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

לא ישוב עוד לביתו ולא יכירנו עוד מקמו׃

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

גם אני לא אחשך פי אדברה בצר רוחי אשיחה במר נפשי׃

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

הים אני אם תנין כי תשים עלי משמר׃

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

כי אמרתי תנחמני ערשי ישא בשיחי משכבי׃

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

וחתתני בחלמות ומחזינות תבעתני׃

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

ותבחר מחנק נפשי מות מעצמותי׃

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

מאסתי לא לעלם אחיה חדל ממני כי הבל ימי׃

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

מה אנוש כי תגדלנו וכי תשית אליו לבך׃

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

ותפקדנו לבקרים לרגעים תבחננו׃

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

כמה לא תשעה ממני לא תרפני עד בלעי רקי׃

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

חטאתי מה אפעל לך נצר האדם למה שמתני למפגע לך ואהיה עלי למשא׃

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

ומה לא תשא פשעי ותעביר את עוני כי עתה לעפר אשכב ושחרתני ואינני׃

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.