Job 6

ויען איוב ויאמר׃

Тогава Йов отговори и каза:

לו שקול ישקל כעשי והיתי במאזנים ישאו יחד׃

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

כי עתה מחול ימים יכבד על כן דברי לעו׃

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

כי חצי שדי עמדי אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני׃

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

הינהק פרא עלי דשא אם יגעה שור על בלילו׃

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

היאכל תפל מבלי מלח אם יש טעם בריר חלמות׃

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי׃

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

מי יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה׃

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני׃

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

ותהי עוד נחמתי ואסלדה בחילה לא יחמול כי לא כחדתי אמרי קדוש׃

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

מה כחי כי איחל ומה קצי כי אאריך נפשי׃

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

אם כח אבנים כחי אם בשרי נחוש׃

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני׃

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב׃

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

אחי בגדו כמו נחל כאפיק נחלים יעברו׃

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

הקדרים מני קרח עלימו יתעלם שלג׃

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם׃

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו׃

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו למו׃

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

בשו כי בטח באו עדיה ויחפרו׃

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

כי עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו׃

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

הכי אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי׃

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

ומלטוני מיד צר ומיד עריצים תפדוני׃

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

הורוני ואני אחריש ומה שגיתי הבינו לי׃

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

מה נמרצו אמרי ישר ומה יוכיח הוכח מכם׃

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נאש׃

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

אף על יתום תפילו ותכרו על ריעכם׃

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

ועתה הואילו פנו בי ועל פניכם אם אכזב׃

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

שבו נא אל תהי עולה ושבי עוד צדקי בה׃

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

היש בלשוני עולה אם חכי לא יבין הוות׃

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?