Job 17

רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי׃

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

אם לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני׃

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

שימה נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע׃

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

כי לבם צפנת משכל על כן לא תרמם׃

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה׃

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

והצגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה׃

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם׃

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

ישמו ישרים על זאת ונקי על חנף יתערר׃

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

ויאחז צדיק דרכו וטהר ידים יסיף אמץ׃

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

ואולם כלם תשבו ובאו נא ולא אמצא בכם חכם׃

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

ימי עברו זמתי נתקו מורשי לבבי׃

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

לילה ליום ישימו אור קרוב מפני חשך׃

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

אם אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי׃

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה׃

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה׃

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

בדי שאל תרדנה אם יחד על עפר נחת׃

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.