Job 7

Le sort de l'homme sur la terre est celui d'un soldat, Et ses jours sont ceux d'un mercenaire.

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Comme l'esclave soupire après l'ombre, Comme l'ouvrier attend son salaire,

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Ainsi j'ai pour partage des mois de douleur, J'ai pour mon lot des nuits de souffrance.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Je me couche, et je dis: Quand me lèverai-je? quand finira la nuit? Et je suis rassasié d'agitations jusqu'au point du jour.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Mon corps se couvre de vers et d'une croûte terreuse, Ma peau se crevasse et se dissout.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mes jours sont plus rapides que la navette du tisserand, Ils s'évanouissent: plus d'espérance!

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Souviens-toi que ma vie est un souffle! Mes yeux ne reverront pas le bonheur.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

L'oeil qui me regarde ne me regardera plus; Ton oeil me cherchera, et je ne serai plus.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Comme la nuée se dissipe et s'en va, Celui qui descend au séjour des morts ne remontera pas;

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

Il ne reviendra plus dans sa maison, Et le lieu qu'il habitait ne le connaîtra plus.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

C'est pourquoi je ne retiendrai point ma bouche, Je parlerai dans l'angoisse de mon coeur, Je me plaindrai dans l'amertume de mon âme.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Suis-je une mer, ou un monstre marin, Pour que tu établisses des gardes autour de moi?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Quand je dis: Mon lit me soulagera, Ma couche calmera mes douleurs,

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

C'est alors que tu m'effraies par des songes, Que tu m'épouvantes par des visions.

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Ah! je voudrais être étranglé! Je voudrais la mort plutôt que ces os!

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Je les méprise!... je ne vivrai pas toujours... Laisse-moi, car ma vie n'est qu'un souffle.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Qu'est-ce que l'homme, pour que tu en fasses tant de cas, Pour que tu daignes prendre garde à lui,

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Pour que tu le visites tous les matins, Pour que tu l'éprouves à tous les instants?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Quand cesseras-tu d'avoir le regard sur moi? Quand me laisseras-tu le temps d'avaler ma salive?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Si j'ai péché, qu'ai-je pu te faire, gardien des hommes? Pourquoi me mettre en butte à tes traits? Pourquoi me rendre à charge à moi-même?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Que ne pardonnes-tu mon péché, Et que n'oublies-tu mon iniquité? Car je vais me coucher dans la poussière; Tu me chercheras, et je ne serai plus.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.