Job 6

Job prit la parole et dit:

Тогава Йов отговори и каза:

Oh! s'il était possible de peser ma douleur, Et si toutes mes calamités étaient sur la balance,

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Elles seraient plus pesantes que le sable de la mer; Voilà pourquoi mes paroles vont jusqu'à la folie!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Car les flèches du Tout-Puissant m'ont percé, Et mon âme en suce le venin; Les terreurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

L'âne sauvage crie-t-il auprès de l'herbe tendre? Le boeuf mugit-il auprès de son fourrage?

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Peut-on manger ce qui est fade et sans sel? Y a-t-il de la saveur dans le blanc d'un oeuf?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Ce que je voudrais ne pas toucher, C'est là ma nourriture, si dégoûtante soit-elle!

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Puisse mon voeu s'accomplir, Et Dieu veuille réaliser mon espérance!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Qu'il plaise à Dieu de m'écraser, Qu'il étende sa main et qu'il m'achève!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Il me restera du moins une consolation, Une joie dans les maux dont il m'accable: Jamais je n'ai transgressé les ordres du Saint.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Pourquoi espérer quand je n'ai plus de force? Pourquoi attendre quand ma fin est certaine?

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Ma force est-elle une force de pierre? Mon corps est-il d'airain?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Ne suis-je pas sans ressource, Et le salut n'est-il pas loin de moi?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Celui qui souffre a droit à la compassion de son ami, Même quand il abandonnerait la crainte du Tout-Puissant.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Mes frères sont perfides comme un torrent, Comme le lit des torrents qui disparaissent.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Les glaçons en troublent le cours, La neige s'y précipite;

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

Viennent les chaleurs, et ils tarissent, Les feux du soleil, et leur lit demeure à sec.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Les caravanes se détournent de leur chemin, S'enfoncent dans le désert, et périssent.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Les caravanes de Théma fixent le regard, Les voyageurs de Séba sont pleins d'espoir;

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Ils sont honteux d'avoir eu confiance, Ils restent confondus quand ils arrivent.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Ainsi, vous êtes comme si vous n'existiez pas; Vous voyez mon angoisse, et vous en avez horreur!

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Vous ai-je dit: Donnez-moi quelque chose, Faites en ma faveur des présents avec vos biens,

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

Délivrez-moi de la main de l'ennemi, Rachetez-moi de la main des méchants?

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Instruisez-moi, et je me tairai; Faites-moi comprendre en quoi j'ai péché.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Que les paroles vraies sont persuasives! Mais que prouvent vos remontrances?

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Voulez-vous donc blâmer ce que j'ai dit, Et ne voir que du vent dans les discours d'un désespéré?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Vous accablez un orphelin, Vous persécutez votre ami.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Regardez-moi, je vous prie! Vous mentirais-je en face?

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Revenez, ne soyez pas injustes; Revenez, et reconnaissez mon innocence.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Y a-t-il de l'iniquité sur ma langue, Et ma bouche ne discerne-t-elle pas le mal?

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?