Job 17

Mon souffle se perd, Mes jours s'éteignent, Le sépulcre m'attend.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Je suis environné de moqueurs, Et mon oeil doit contempler leurs insultes.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Sois auprès de toi-même ma caution; Autrement, qui répondrait pour moi?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Car tu as fermé leur coeur à l'intelligence; Aussi ne les laisseras-tu pas triompher.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

On invite ses amis au partage du butin, Et l'on a des enfants dont les yeux se consument.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Il m'a rendu la fable des peuples, Et ma personne est un objet de mépris.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Mon oeil est obscurci par la douleur; Tous mes membres sont comme une ombre.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Les hommes droits en sont stupéfaits, Et l'innocent se soulève contre l'impie.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Le juste néanmoins demeure ferme dans sa voie, Celui qui a les mains pures se fortifie de plus en plus.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Mais vous tous, revenez à vos mêmes discours, Et je ne trouverai pas un sage parmi vous.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Quoi! mes jours sont passés, mes projets sont anéantis, Les projets qui remplissaient mon coeur...

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Et ils prétendent que la nuit c'est le jour, Que la lumière est proche quand les ténèbres sont là!

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

C'est le séjour des morts que j'attends pour demeure, C'est dans les ténèbres que je dresserai ma couche;

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Je crie à la fosse: Tu es mon père! Et aux vers: Vous êtes ma mère et ma soeur!

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Mon espérance, où donc est-elle? Mon espérance, qui peut la voir?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Elle descendra vers les portes du séjour des morts, Quand nous irons ensemble reposer dans la poussière.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.