Psalms 22

(Til sangmesteren. Efter "morgenrødens hind". En salme af David.) Min Gud, min Gud, hvorfor har du forladt mig? Mit Skrig til Trods er Frelsen mig fjern.

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Min Gud, jeg råber om Dagen, du svarer ikke, om Natten, men finder ej Hvile.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Og dog er du den hellige, som troner på Israels Lovsange.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

På dig forlod vore Fædre sig, forlod sig, og du friede dem;

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

de råbte til dig og frelstes, forlod sig på dig og blev ikke til Skamme.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Men jeg er en Orm og ikke en Mand, til Spot for Mennesker, Folk til Spe;

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

alle, der ser mig, håner mig, vrænger Mund og ryster på Hovedet:

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

"Han har væltet sin Sag på HERREN; han fri ham og frelse ham, han har jo Velbehag i ham."

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Ja, du drog mig af Moders Liv, lod mig hvile trygt ved min Moders Bryst;

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

på dig blev jeg kastet fra Moders Skød, fra Moders Liv var du min Gud.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Vær mig ikke fjern, thi Trængslen er nær, og ingen er der, som hjælper!

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Stærke Tyre står omkring mig, Basans vældige omringer mig,

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

spiler Gabet op imod mig som rovgridske, brølende Løver.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Jeg er som Vand, der er udgydt, alle mine Knogler skilles, mit Hjerte er blevet som Voks, det smelter i Livet på mig;

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

min Gane er tør som et Potteskår til Gummerne klæber min Tunge, du lægger mig ned i Dødens Støv.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Thi Hunde står omkring mig, onde i Flok omringer mig, de har gennemboret mine Hænder og Fødder,

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

jeg kan tælle alle mine Ben; med Skadefryd ser de på mig.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Mine Klæder deler de mellem sig, om Kjortelen kaster de Lod.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Men du, o HERRE, vær ikke fjern, min Redning, il mig til Hjælp!

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Udfri min Sjæl fra Sværdet, min eneste af Hundes Vold!

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Frels mig fra Løvens Gab, fra Vildoksens Horn! Du har bønhørt mig.

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Dit Navn vil jeg kundgøre for mine Brødre, prise dig midt i Forsamlingen:

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

"I, som frygter HERREN, pris ham, ær ham; al Jakobs Æt, bæv for ham, al Israels Æt!

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Thi han foragtede ikke, forsmåede ikke den armes Råb, skjulte ikke sit Åsyn for ham, men hørte, da han råbte til ham!"

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Jeg vil synge din Pris i en stor Forsamling, indfri mine Løfter iblandt de fromme;

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

de ydmyge skal spise og mættes; hvo HERREN søger, skal prise ham; deres Hjerte leve for evigt!

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Den vide Jord skal mærke sig det og omvende sig til HERREN, og alle Folkenes Slægter skal tilbede for hans Åsyn;

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

thi HERRENs er Riget, han er Folkenes Hersker.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

De skal tilbede ham alene, alle Jordens mægtige; de skal bøje sig for hans Åsyn, alle, der nedsteg i Støvet og ikke holdt deres Sjæl i Live.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Ham skal Efterkommeme tjene; om HERREN skal tales til Slægten, der kommer;

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

de skal forkynde et Folk, der fødes, hans Retfærd. Thi han greb ind.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.