Ecclesiastes 7

Godt Navn er bedre end ypperlig Salve, Dødsdag bedre end Fødselsdag;

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

bedre at gå til et Sørgehus end at gå til et Gildehus; thi hist er alle Menneskers Ende, og de levende bør tage det til Hjerte

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Bedre Græmmelse end Latter, thi er Minerne mørke, har Hjertet det godt.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

De vises Hjerte er i Sørgehuset. Tåbernes Hjerte i Glædeshuset.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Bedre at høre på Vismands Skænd end at høre på Tåbers Sang.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Som Tjørnekvistes Knitren under Gryden er Tåbers Latter; også det er Tomhed.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Thi uredelig Vinding gør Vismand til Dåre, og Stikpenge ødelægger Hjertet.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

En Sags Udgang er bedre end dens Indgang, Tålmod er bedre end Hovmod.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Vær ikke hastig i dit Sind til at græmmes, thi Græmmelse bor i Tåbers Bryst.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Spørg ikke: "Hvoraf kommer det, at de gamle Dage var bedre end vore?" Thi således spørger du ikke med Visdom.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Bedre er Visdom end Arv, en Fordel for dem, som skuer Solen;

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

thi Visdom skygger, som Penge skygger, men Kundskabs Fortrin er dette, at Visdom holder sin Mand i Live.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Se på Guds Værk! Hvo kan rette, hvad han har gjort kroget?

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Vær ved godt Mod på den gode Dag og indse på den onde Dag, at Gud skabte denne såvel som hin, for at Mennesket ikke skal finde noget efter sig.

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Begge Dele så jeg i mine tomme Dage: Der er retfærdige, som omkommer i deres Retfærdighed, og der er gudløse, som lever længe i deres Ondskab.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Vær ikke alt for retfærdig og te dig ikke overvættes viis; hvorfor vil du ødelægge dig selv?

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Vær ikke alt for gudløs og vær ingen Dåre; hvorfor vil du dø i Utide?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Det bedste er, at du fastholder det ene og ikke slipper det andet; thi den, der frygter Gud, vil undgå begge Farer.

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Visdom gør Vismand stærkere end ti Magthavere i Byen.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Thi intet Menneske er så retfærdigt på Jorden, at han kun gør gode Gerninger og aldrig synder.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Giv ikke Agt på alle de Ord, Folk siger, at du ikke skal høre din Træl forbande dig;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

thi du ved med dig selv, at også du mange Gange har forbandet andre.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Alt dette ransagede jeg med Visdom; jeg tænkte: "Jeg vil vorde viis." Men Visdom holdt sig langt fra mig;

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Tingenes Grund er langt borte, så dyb, så dyb; hvem kan finde den?

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Jeg tog mig for at vende min Hu til Kundskab og Granskning og til at søge efter Visdom og sikker Viden og til at kende, at Gudløshed er Tåbelighed, Dårskab Vanvid.

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Og beskere end Døden fandt jeg Kvinden, thi hun er et Fangegarn; hendes Hjerfe er et Net og hendes Arme Lænker. Den, som er Gud kær, undslipper hende, men Synderen bliver hendes Fange.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Se, det fandt jeg ud, sagde Prædikeren, ved at lægge det ene til det andet for at drage min Slutning.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Hvad min Sjæl stadig søgte, men ikke fandt, er dette: Een Mand fandt jeg blandt tusind, men en Kvinde fandt jeg ikke i hele Flokken.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Dog se, det fandt jeg, at Gud har skabt Menneskene, som de bør være; men de har så mange sære Ting for.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.