Luke 24

První pak den po sobotě, velmi ráno vyšedše, přišly k hrobu, nesouce vonné věci, kteréž byly připravily, a některé jiné byly spolu s nimi.

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

I nalezly kámen odvalený od hrobu.

И намериха камъка преместен от гроба.

A všedše tam, nenalezly těla Pána Ježíše.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

I stalo se, když ony se toho užasly, aj, muži dva postavili se podle nich, v rouše stkvoucím.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

Když se pak ony bály, a sklonily tváři své k zemi, řekli k nim: Co hledáte živého s mrtvými?

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

Neníť ho tuto, ale vstalť jest. Rozpomeňte se, kterak mluvil vám, když ještě v Galilei byl,

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Řka: Že Syn člověka musí vydán býti v ruce hříšných lidí, a ukřižován býti, a třetí den z mrtvých vstáti.

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

I rozpomenuly se na slova jeho.

И те си спомниха думите Му.

A navrátivše se od hrobu, zvěstovaly to všecko těm jedenácti učedlníkům i jiným všechněm.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

Byly pak ženy ty: Maria Magdaléna a Johanna a Maria matka Jakubova, a jiné některé s nimi, kteréž vypravovaly to apoštolům.

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Ale oni měli za bláznovství slova jejich, a nevěřili jim.

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

Tedy Petr vstav, běžel k hrobu, a pohleděv do něho, uzřel prostěradla, ana sama leží. I odšel, divě se sám v sobě, co se to stalo.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

A aj, dva z nich šli toho dne do městečka, kteréž bylo vzdálí od Jeruzaléma honů šedesáte, jemuž jméno Emaus.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

A rozmlouvali vespolek o těch všech věcech, kteréž se byly staly.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

I stalo se, když rozmlouvali a sebe se otazovali, že i Ježíš, přiblíživ se k nim, šel s nimi.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

Ale oči jejich držány byly, aby ho nepoznali.

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

I řekl k nim: Které jsou to věci, o nichž rozjímáte vespolek, jdouce, a proč jste smutní?

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

A odpověděv jeden, kterémuž jméno Kleofáš, řekl jemu: Ty sám jeden jsi z příchozích do Jeruzaléma, ještos nezvěděl, co se stalo v něm těchto dnů?

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

Kterýmžto on řekl: I co? Oni pak řekli jemu: O Ježíšovi Nazaretském, kterýž byl muž prorok, mocný v slovu i v skutku, před Bohem i přede vším lidem,

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

A kterak jej vydali přední kněží a knížata naše na odsouzení k smrti, i ukřižovali jej.

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

My pak jsme se nadáli, že by on měl vykoupiti lid Izraelský. Ale nyní tomu všemu třetí den jest dnes, jakž se to stalo.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

Ale i ženy některé z našich zděsily nás, kteréž ráno byly u hrobu,

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

A nenalezše těla jeho, přišly, pravíce, že jsou také vidění andělské viděly, kteřížto praví, že by živ byl.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

I chodili někteří z našich k hrobu, a nalezli tak, jakž pravily ženy, ale jeho neviděli.

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

Tedy on řekl k nim: Ó blázni a zpozdilí srdcem k věření všemu tomu, což mluvili Proroci.

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Zdaliž nemusil těch věcí trpěti Kristus a tak vjíti v slávu svou?

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

A počav od Mojžíše a všech Proroků, vykládal jim všecka ta písma, kteráž o něm byla.

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

A vtom přiblížili se k městečku, do kteréhož šli, a on potrh se, jako by chtěl dále jíti.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Ale oni přinutili ho, řkouce: Zůstaň s námi, nebo se již připozdívá, a den se nachýlil. I všel, aby s nimi zůstal.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

I stalo se, když seděl s nimi za stolem, vzav chléb, dobrořečil, a lámaje, podával jim.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

I otevříny jsou oči jejich, a poznali ho. On pak zmizel od očí jejich.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

I řekli vespolek: Zdaliž srdce naše v nás nehořelo, když mluvil nám na cestě a otvíral nám písma?

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

A vstavše v tu hodinu, vrátili se do Jeruzaléma, a nalezli shromážděných jedenácte, a ty, kteříž s nimi byli,

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

Ani praví: Že vstal Pán právě, a ukázal se Šimonovi.

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

I vypravovali oni také to, co se stalo na cestě, a kterak ho poznali v lámání chleba.

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

A když oni o tom rozmlouvali, postavil se Ježíš uprostřed nich, a řekl jim: Pokoj vám.

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

Oni pak zhrozivše se a přestrašeni byvše, domnívali se, že by ducha viděli.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

I dí jim: Co se strašíte a myšlení vstupují na srdce vaše?

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Vizte ruce mé i nohy mé, žeť v pravdě já jsem. Dotýkejte se a vizte; neboť duch těla a kostí nemá, jako mne vidíte míti.

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

A pověděv to, ukázal jim ruce i nohy.

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

Když pak oni ještě nevěřili pro radost, ale divili se, řekl jim: Máte-li tu něco, ješto by se pojedlo?

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

A oni podali jemu kusu ryby pečené a plástu strdi.

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

A vzav to, pojedl před nimi,

И взе и яде пред тях.

A řekl jim: Tatoť jsou slova, kteráž jsem mluvil vám, ještě byv s vámi: Že se musí naplniti všecko, což psáno jest v Zákoně Mojžíšově a v Prorocích i v Žalmích o mně.

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

Tedy otevřel jim mysl, aby rozuměli Písmům.

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

A řekl jim: Že tak psáno jest a tak musil Kristus trpěti, a třetího dne z mrtvých vstáti,

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

A aby bylo kázáno ve jménu jeho pokání a odpuštění hříchů mezi všemi národy, počna od Jeruzaléma.

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

Vy jste pak svědkové toho.

Вие сте свидетели на това.

A aj, já pošli zaslíbení Otce svého na vás. Vy pak čekejte v městě Jeruzalémě, dokudž nebudete oblečeni mocí s výsosti.

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

I vyvedl je ven až do Betany, a pozdvih rukou svých, dal jim požehnání.

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

I stalo se, když jim žehnal, bral se od nich, a nesen jest do nebe.

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

A oni poklonivše se jemu, navrátili se do Jeruzaléma s radostí velikou.

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

A byli vždycky v chrámě, chválíce a dobrořečíce Boha. Amen.

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)