Job 6

A Job progovori i reče:

Тогава Йов отговори и каза:

"O, kad bi se jad moj izmjeriti mog'o, a nevolje moje stavit' na tezulju!

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Teže one jesu od sveg pijeska morskog, i stoga mi riječi zastraniti znaju.

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Strijele Svesilnoga u mojem su mesu, ljuti otrov njihov ispija mi dušu, Božje se strahote oborile na me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

TÓa, kraj svježe trave njače li magarac, muče li goveče kraj punih jasala?

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Zar hranu bljutavu jedemo bez soli? Zar kakove slasti ima u bjelancu?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Al' ono što mi se gadilo dotaći, to mi je sada sva hrana u bolesti.

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

O, da bi se molba moja uslišala, da mi Bog ispuni ono čem se nadam!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

O, kada bi me Bog uništiti htio, kada bi mahnuo rukom da me satre!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Za mene bi prava utjeha to bila, klicati bih mog'o u mukama teškim što se ne protivljah odluci Svetoga.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Zar snage imam da mogu čekati? Radi kakve svrhe da ja duže živim?

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Zar je snaga moja k'o snaga kamena, zar je tijelo moje od mjedi liveno?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Na što se u sebi osloniti mogu? Zar mi svaka pomoć nije uskraćena?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Tko odbija milost bližnjemu svojemu, prezreo je strah od Boga Svesilnoga.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Kao potok me iznevjeriše braća, kao bujice zimske svoje korito.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Od leda mutne vode im se nadimlju, 'bujaju od snijega što se topit' stao;

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

al u doba sušno naskoro presahnu, od žege ishlape tada iz korita.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Karavane zbog njih skreću sa putova, u pustinju zađu i u njoj se gube.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Karavane temske očima ih traže, putnici iz Šebe nadaju se njima.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

A kad do njih dođu, nađu se u čudu, jer su se u nadi svojoj prevarili.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

U ovom ste času i vi meni takvi: vidjeste strahotu pa se preplašiste.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Rekoh li vam možda: 'Darujte mi štogod, poklonite nešto od svojega blaga;

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

iz šake dušmanske izbavite mene, oslobodite me silnikova jarma?'

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Vi me poučite, pa ću ušutjeti, u čem je moj prijestup, pokažite meni.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

O, kako su snažne besjede iskrene! Al' kamo to vaši smjeraju prijekori?

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Mislite li možda prekoriti riječi? TÓa u vjetar ide govor očajnikov!

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Nad sirotom kocku zar biste bacali i sa prijateljem trgovali svojim?

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

U oči me sada dobro pogledajte, paz'te neću li vam slagati u lice.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Povucite riječ! Kakve li nepravde! Povucite riječ, neporočan ja sam!

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Zar pakosti ima na usnama mojim? Zar nesreću svaku okusio nisam?

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?