Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

spiritus meus adtenuabitur dies mei breviabuntur et solum mihi superest sepulchrum

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

non peccavi et in amaritudinibus moratur oculus meus

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

libera me et pone iuxta te et cuiusvis manus pugnet contra me

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

cor eorum longe fecisti a disciplina et propterea non exaltabuntur

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

praedam pollicetur sociis et oculi filiorum eius deficient

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

posuit me quasi in proverbium vulgi et exemplum sum coram eis

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

caligavit ab indignatione oculus meus et membra mea quasi in nihili redacta sunt

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

stupebunt iusti super hoc et innocens contra hypocritam suscitabitur

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

et tenebit iustus viam suam et mundis manibus addet fortitudinem

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

igitur vos omnes convertimini et venite et non inveniam in vobis ullum sapientem

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

dies mei transierunt cogitationes meae dissipatae sunt torquentes cor meum

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

noctem verterunt in diem et rursum post tenebras spero lucem

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

si sustinuero infernus domus mea est in tenebris stravi lectulum meum

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

putredini dixi pater meus es mater mea et soror mea vermibus

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

ubi est ergo nunc praestolatio mea et patientiam meam quis considerat

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

in profundissimum infernum descendent omnia mea putasne saltim ibi erit requies mihi