Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

respondens autem Iob dixit

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

audivi frequenter talia consolatores onerosi omnes vos estis

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

numquid habebunt finem verba ventosa aut aliquid tibi molestum est si loquaris

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

poteram et ego similia vestri loqui atque utinam esset anima vestra pro anima mea

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

consolarer et ego vos sermonibus et moverem caput meum super vos roborarem vos ore meo et moverem labia quasi parcens vobis

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

sed quid agam si locutus fuero non quiescet dolor meus et si tacuero non recedet a me

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

nunc autem oppressit me dolor meus et in nihili redacti sunt omnes artus mei

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

rugae meae testimonium dicunt contra me et suscitatur falsiloquus adversus faciem meam contradicens mihi

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

collegit furorem suum in me et comminans mihi infremuit contra me dentibus suis hostis meus terribilibus oculis me intuitus est

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

aperuerunt super me ora sua exprobrantes percusserunt maxillam meam satiati sunt poenis meis

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

conclusit me Deus apud iniquum et manibus impiorum me tradidit

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

ego ille quondam opulentus repente contritus sum tenuit cervicem meam confregit me et posuit sibi quasi in signum

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

circumdedit me lanceis suis convulneravit lumbos meos non pepercit et effudit in terra viscera mea

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

concidit me vulnere super vulnus inruit in me quasi gigans

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

saccum consui super cutem meam et operui cinere cornu meum

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

facies mea intumuit a fletu et palpebrae meae caligaverunt

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

haec passus sum absque iniquitate manus meae cum haberem mundas ad Deum preces

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

terra ne operias sanguinem meum neque inveniat locum in te latendi clamor meus

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

ecce enim in caelo testis meus et conscius meus in excelsis

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

verbosi mei amici mei ad Deum stillat oculus meus

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

atque utinam sic iudicaretur vir cum Deo quomodo iudicatur filius hominis cum collega suo

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

ecce enim breves anni transeunt et semitam per quam non revertar ambulo