Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Для дириґетна хору. Синів Кореєвих. Псалом навчальний.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Боже, своїми ушима ми чули, наші батьки нам оповідали: велике Ти діло вчинив за їхніх днів, за днів стародавніх:

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Ти вигнав поганів Своєю рукою, а їх осадив, понищив народи, а їх Ти поширив!

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Не мечем бо своїм вони землю посіли, і їхнє рамено їм не помогло, а правиця Твоя та рамено Твоє, та Світло обличчя Твого, бо Ти їх уподобав!

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Ти Сам Цар мій, о Боже, звели ж про спасіння для Якова:

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Тобою поб'ємо своїх ворогів, ім'ям Твоїм будемо топтати повсталих на нас,

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

бо я буду надіятися не на лука свого, і мій меч не поможе мені,

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

але Ти нас спасеш від противників наших, і наших ненависників засоромиш!

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Ми хвалимось Богом щодня, і повіки ім'я Твоє славимо, Села,

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

та однак Ти покинув і нас засоромив, і вже не виходиш із нашими військами:

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Ти вчинив, що від ворога ми обернулись назад, а наші ненависники грабували собі наш маєток...

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Ти віддав нас на поїд, немов тих овечок, і нас розпорошив посеред народів,

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Ти за безцін продав Свій народ, і ціни йому не побільшив!

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Ти нас нашим сусідам віддав на зневагу, на наругу та посміх для наших околиць,

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Ти нас учинив за прислів'я поганам, і головою хитають народи на нас...

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Передо мною щоденно безчестя моє, і сором вкриває обличчя моє,

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

через голос того, хто лає мене й проклинає, через ворога й месника...

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Прийшло було все це на нас, та ми не забули про Тебе, й заповіту Твого не порушили,

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

не вступилось назад наше серце, і не відхилився наш крок від Твоєї дороги!

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Хоч у місце шакалів Ти випхнув був нас, і прикрив був нас смертною тінню,

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

чи й тоді ми забули ім'я Бога нашого, і руки свої простягнули до Бога чужого?

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Таж про те Бог довідається, бо Він знає таємності серця,

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

що нас побивають за Тебе щоденно, пораховано нас, як овечок жертовних...

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Прокинься ж, для чого Ти, Господи, спиш? Пробудися, не кидай назавжди!

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Для чого обличчя Своє Ти ховаєш, забуваєш про нашу недолю та нашу тісноту?

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Бо душа наша знижилася аж до пороху, а живіт наш приліг до землі... Устань же, о Помоче наша, і викупи нас через милість Свою!