Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Молитва вбогого, коли він слабне та перед Господнім лицем виливає мову свою.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Господи, вислухай молитву мою, і благання моє нехай дійде до Тебе!

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Не ховай від мене обличчя Свого, в день недолі моєї схили Своє ухо до мене, в день благання озвися небавом до мене!

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Бо минають, як дим, мої дні, а кості мої немов висохли в огнищі...

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Як трава та побите та висохло серце моє, так що я забував їсти хліб свій...

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Від зойку стогнання мого прилипли до тіла мого мої кості...

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Уподобився я пеликанові пустині, я став, як той пугач руїн!

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Я безсонний, і став, немов пташка самотня на дасі...

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Увесь день ображають мене вороги мої, ті, хто з мене кепкує, заприсяглись проти мене!

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

і попіл я їм, немов хліб, а напої свої із плачем перемішую,

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

через гнів Твій та лютість Твою, бо підняв був мене Ти та й кинув мене...

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Мої дні як похилена тінь, а я сохну, немов та трава!

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

А Ти, Господи, будеш повік пробувати, а пам'ять Твоя з роду в рід.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Ти встанеш та змилуєшся над Сіоном, бо час учинити йому милосердя, бо прийшов речінець,

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

бо раби Твої покохали й каміння його, і порох його полюбили!

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

і будуть боятись народи Господнього Ймення, а всі земні царі слави Твоєї.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Бо Господь побудує Сіона, появиться в славі Своїй.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

До молитви забутих звернеться Він, і молитви їхньої не осоромить.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Запишеться це поколінню майбутньому, і народ, який створений буде, хвалитиме Господа,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

бо споглянув Він із високости святої Своєї, Господь зорив на землю з небес,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

щоб почути зідхання ув'язненого, щоб на смерть прирокованих визволити,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

щоб розповідати про Ймення Господнє в Сіоні, а в Єрусалимі про славу Його,

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

коли разом зберуться народи й держави служити Господеві.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Мою силу в дорозі Він виснажив, дні мої скоротив...

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Я кажу: Боже мій, не бери Ти мене в половині днів моїх! Твої роки на вічні віки.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Колись землю Ти був заклав, а небо то чин Твоїх рук,

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

позникають вони, а Ти будеш стояти... і всі вони, як одежа, загинуть, Ти їх зміниш, немов те вбрання, і минуться вони...

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Ти ж Той Самий, а роки Твої не закінчаться! Сини Твоїх рабів будуть жити, а їхнє насіння стоятиме міцно перед обличчям Твоїм!