Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Мій дух заламавсь, мої дні погасають, зостались мені самі гроби!...

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Дійсно, насмішки зо мною, й моє око в розгірченні їхнім ночує...

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Поклади, дай заставу за мене Ти Сам, хто ж то той, що умову зо мною заб'є по руках?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Бо від розуміння закрив Ти їх серце тому не звеличуєш їх.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Він призначує ближніх на поділ, а очі синів його темніють,

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Він поставив мене за прислів'я в народів, і став я таким, на якого плюють...

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

З безталання потемніло око моє, а всі члени мої як та тінь...

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Праведники остовпіють на це, і невинний встає на безбожного.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

І праведний буде держатись дороги своєї, а хто чисторукий побільшиться в силі.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Але всі ви повернетеся, і приходьте, та я не знаходжу між вами розумного...

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Мої дні проминули, порвалися думи мої, мого серця маєток,

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

вони мені ніч обертають на день, наближують світло при темряві!

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Якщо сподіваюсь, то тільки шеолу, як дому свого, в темноті постелю своє ложе...

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

До гробу я кличу: О батьку ти мій! До черви: Моя мамо та сестро моя!...

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Де ж тоді та надія моя? А надія моя, хто побачить її?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

До шеолових засувів зійде вона, коли зійдемо разом до пороху...