Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

А Йов відповів та й сказав:

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Чув я такого багато, даремні розрадники всі ви!

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Чи настане кінець вітряним цим словам? Або що зміцнило тебе, що так відповідаєш?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

І я говорив би, як ви, якби ви на місці моєму були, я додав би словами на вас, і головою своєю кивав би на вас,

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

устами своїми зміцняв би я вас, і не стримав би рух своїх губ на розраду!

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Якщо я говоритиму, біль мій не стримається, а якщо перестану, що відійде від мене?

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Та тепер ось Він змучив мене: Всю громаду мою Ти спустошив,

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

і поморщив мене, і це стало за свідчення, і змарнілість моя проти мене повстала, і очевидьки мені докоряє!

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Його гнів мене шарпає та ненавидить мене, скрегоче на мене зубами своїми, мій ворог вигострює очі свої проти мене...

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Вони пащі свої роззявляють на мене, б'ють ганебно по щоках мене, збираються разом на мене:

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Бог злочинцеві видав мене, і кинув у руки безбожних мене...

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Спокійний я був, та тремтячим мене Він зробив... І за шию вхопив Він мене й розторощив мене, та й поставив мене Собі ціллю:

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Його стрільці мене оточили, розриває нирки мої Він не жалівши, мою жовч виливає на землю...

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Він робить пролім на проломі в мені, Він на мене біжить, як силач...

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Верету пошив я на шкіру свою та під порох знизив свою голову...

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

Зашарілось обличчя моє від плачу, й на повіках моїх залягла смертна тінь,

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

хоч насильства немає в долонях моїх, і чиста молитва моя!

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Не прикрий, земле, крови моєї, і хай місця не буде для зойку мого,

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

бо тепер ось на небі мій Свідок, Самовидець мій на висоті...

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

Глузливці мої, мої друзі, моє око до Бога сльозить,

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

і нехай Він дозволить людині змагання із Богом, як між сином людським і ближнім його,

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

бо почислені роки минуть, і піду я дорогою, та й не вернусь...