Hebrews 10

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Бо Закон, мавши тільки тінь майбутнього добра, а не самий образ речей, тими самими жертвами, що завжди щороку приносяться, не може ніколи вдосконалити тих, хто приступає.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Інакше вони перестали б приноситись, бо ті, хто служить, очищені раз, уже б не мали жадної свідомости гріхів.

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

Але в них спомин про гріхи буває щороку,

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

бо тож неможливе, щоб кров биків та козлів здіймала гріхи!

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

Тому то, входячи в світ, Він говорить: Жертви й приношення Ти не схотів, але тіло Мені приготував.

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Цілопалення й жертви покутної Ти не жадав.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Тоді Я сказав: Ось іду, в звої книжки про Мене написано, щоб волю чинити Твою, Боже!

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

Він вище сказав, що жертви й приносу, та цілопалення й жертви покутної, які за Законом приносяться, Ти не жадав і Собі не вподобав.

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

Потому сказав: Ось іду, щоб волю Твою чинити, Боже. Відміняє Він перше, щоб друге поставити.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

У цій волі ми освячені жертвоприношенням тіла Ісуса Христа один раз.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

І кожен священик щоденно стоїть, служачи, і часто приносить жертви ті самі, що ніколи не можуть зняти гріхів.

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

А Він за гріхи світу приніс жертву один раз, і назавжди по Божій правиці засів,

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

далі чекаючи, аж вороги Його будуть покладені за підніжка Його ніг.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Бо жертвоприношенням одним вдосконалив Він тих, хто освячується.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

Свідкує ж і Дух Святий нам, як говорить:

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

Оце заповіт, що його по цих днях встановляю Я з ними, говорить Господь, Закони вої Я дам в їхні серця, і в їхніх думках напишу їх.

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

А їхніх гріхів та несправедливостей їхніх Я більш не згадаю!

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

А де їхнє відпущення, там нема вже жертвоприношення за гріхи.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

Отож, браття, ми маємо відвагу входити до святині кров'ю Ісусовою,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

новою й живою дорогою, яку нам обновив Він через завісу, цебто через тіло Своє,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

маємо й Великого Священика над домом Божим,

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

то приступімо з щирим серцем, у повноті віри, окропивши серця від сумління лукавого та обмивши тіла чистою водою!

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

Тримаймо непохитне визнання надії, вірний бо Той, Хто обіцяв.

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

І уважаймо один за одним для заохоти до любови й до добрих учинків.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

Не кидаймо збору свого, як то звичай у деяких, але заохочуймося, і тим більше, скільки більше ви бачите, що зближається день той.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

Бо як ми грішимо самовільно, одержавши пізнання правди, то вже за гріхи не знаходиться жертви,

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

а страшливе якесь сподівання суду та гнів палючий, що має пожерти противників.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Хто відкидає Закона Мойсея, такий немилосердно вмирає при двох чи трьох свідках,

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

скільки ж більшої муки, додумуєтеся? заслуговує той, хто потоптав Сина Божого, і хто кров заповіту, що нею освячений, за звичайну вважав, і хто Духа благодаті зневажив!

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Бо знаємо Того, Хто сказав: Мені помста належить, Я відплачу, говорить Господь. І ще: Господь буде судити народа Свого!

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Страшна річ упасти в руки Бога Живого!

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

Згадайте ж про перші дні ваші, як ви просвітилися й витерпіли запеклу боротьбу страждань.

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

Ви були то видовищем зневаги й знущання, то були учасниками тих, що жили так.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

Ви бо страждали й з ув'язненими, і грабунок свого майна прийняли з потіхою, відаючи, що маєте в небі для себе майно неминуще та краще.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Тож не відкидайте відваги своєї, бо має велику нагороду вона.

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Бо вам терпеливість потрібна, щоб Божу волю вчинити й прийняти обітницю.

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

Бо ще мало, дуже мало, і Той, хто має прийти, прийде й баритись не буде!

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

А праведний житиме вірою. І: Коли захитається він, то душа Моя його не вподобає.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Ми ж не з тих, хто хитається на загибіль, але віруємо на спасіння душі.