Hebrews 11

А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

А віра то підстава сподіваного, доказ небаченого.

Защото заради нея старовременните получаваха свидетелство.

Бо нею засвідчені старші були.

С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

Вірою ми розуміємо, що віки Словом Божим збудовані, так що з невидимого сталось видиме.

С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.

Вірою Авель приніс Богові жертву кращу, як Каїн; нею засвідчений був, що він праведний, як Бог свідчив про дари його; нею, і вмерши, він ще промовляє.

С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.

Вірою Енох був перенесений на небо, щоб не бачити смерти; і його не знайшли, бо Бог переніс його. Бо раніш, як його перенесено, він був засвідчений, що Богові він догодив.

А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.

Догодити ж без віри не можна. І той, хто до Бога приходить, мусить вірувати, що Він є, а тим, хто шукає Його, Він дає нагороду.

С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

Вірою Ной, як дістав був об'явлення про те, чого ще не бачив, побоявшись, зробив ковчега, щоб дім свій спасти; нею світ засудив він, і став спадкоємцем праведности, що з віри вона.

С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

Вірою Авраам, покликаний на місце, яке мав прийняти в спадщину, послухався та й пішов, не відаючи, куди йде.

С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

Вірою він перебував на Землі Обіцяній, як на чужій, і проживав у наметах з Ісаком та Яковом, співспадкоємцями тієї ж обітниці,

защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

бо чекав він міста, що має підвалини, що Бог його будівничий та творець.

С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.

Вірою й Сара сама дістала силу прийняти насіння, і породила понад час свого віку, бо вірним вважала Того, Хто обітницю дав.

Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.

Тому й від одного, та ще змертвілого, народилось так багато, як зорі небесні й пісок незчисленний край моря.

Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

Усі вони повмирали за вірою, не одержавши обітниць, але здалека бачили їх, і повітали, і вірували в них, та визнавали, що вони на землі чужаниці й приходьки.

А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.

Бо ті, що говорять таке, виявляють, що шукають батьківщини.

И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.

І коли б вони пам'ятали ту, що вийшли з неї, то мали б були час повернутись.

Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

Та бажають вони тепер кращої, цебто небесної, тому й Бог не соромиться їх, щоб звати Себе їхнім Богом, бо Він приготував їм місто.

С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

Вірою Авраам, випробовуваний, привів був на жертву Ісака, і, мавши обітницю, приніс однородженого,

онзи, за когото беше казано: ?По Исаак ще се нарече твоето потомство“;

що йому було сказано: В Ісакові буде насіння тобі.

като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

Бо він розумів, що Бог має силу й воскресити з мертвих, тому й одержав його на прообраз.

С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.

Вірою в майбутнє поблагословив Ісак Якова та Ісава.

С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

Вірою Яків, умираючи, поблагословив кожного сина Йосипового, і схилився на верх свого жезла.

С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.

Вірою Йосип, умираючи, згадав про вихід синів Ізраїлевих та про кості свої заповів.

С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.

Вірою Мойсей, як родився, переховувався батьками своїми три місяці, бо вони бачили, що гарне дитя, і не злякались наказу царевого.

С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона

Вірою Мойсей, коли виріс, відрікся зватися сином дочки фараонової.

и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,

Він хотів краще страждати з народом Божим, аніж мати дочасну гріховну потіху.

като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

Він наругу Христову вважав за більше багатство, ніж скарби єгипетські, бо він озирався на Божу нагороду.

С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.

Вірою він покинув Єгипет, не злякавшися гніву царевого, бо він був непохитний, як той, хто Невидимого бачить.

С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

Вірою справив він Пасху й покроплення крови, щоб їх не торкнувся той, хто погубив первороджених.

С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.

Вірою вони перейшли Червоне море, немов суходолом, на що спокусившись єгиптяни, потопились.

Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.

Вірою впали єрихонські мури по семиденнім обходженні їх.

С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

Вірою блудниця Рахав не згинула з невірними, коли з миром прийняла вивідувачів.

И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,

І що ще скажу? Бо не стане часу мені, щоб оповідати про Гедеона, Варака, Самсона, Ефтая, Давида й Самуїла та про пророків,

които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,

що вірою царства побивали, правду чинили, одержували обітниці, пащі левам загороджували,

угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

силу огненну гасили, утікали від вістря меча, зміцнялись від слабости, хоробрі були на війні, обертали в розтіч полки чужоземців;

жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

жінки діставали померлих своїх із воскресіння; а інші бували скатовані, не прийнявши визволення, щоб отримати краще воскресіння;

други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,

а інші дізнали наруги та рани, а також кайдани й в'язниці.

бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

Камінням побиті бували, допитувані, перепилювані, умирали, зарубані мечем, тинялися в овечих та козячих шкурах, збідовані, засумовані, витерпілі.

Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

Ті, що світ не вартий був їх, тинялися по пустинях та горах, і по печерах та проваллях земних.

Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието,

І всі вони, одержавши засвідчення вірою, обітниці не прийняли,

да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.

бо Бог передбачив щось краще про нас, щоб вони не без нас досконалість одержали.