Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Προσευχη του τεθλιμμενου, οταν αδημονη, και εκχεη το παραπονον αυτου ενωπιον του Κυριου. Κυριε, εισακουσον της προσευχης μου, και η κραυγη μου ας ελθη προς σε.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Μη κρυψης το προσωπον σου απ εμου καθ ην ημεραν θλιβομαι, κλινον προς εμε το ωτιον σου καθ ην ημεραν σε επικαλουμαι, ταχεως επακουε μου.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Διοτι εξελιπον ως καπνος αι ημεραι μου, και τα οστα μου ως φρυγανον κατεξηρανθησαν.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Επληγωθη η καρδια μου και εξηρανθη ως χορτος, ωστε ελησμονησα να τρωγω τον αρτον μου.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Απο φωνης του στεναγμου μου εκολληθησαν τα οστα μου εις το δερμα μου.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Κατεσταθην ομοιος του ερημικου πελεκανος εγεινα ως νυκτοκοραξ εν ταις ερημοις.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Αγρυπνω και ειμαι ως στρουθιον μοναζον επι δωματος.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Ολην την ημεραν με ονειδιζουσιν οι εχθροι μου οι μαινομενοι ομνυουσι κατ εμου.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Διοτι εφαγον στακτην ως αρτον και συνεκερασα με δακρυα το ποτον μου,

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Εξ αιτιας της οργης σου και της αγανακτησεως σου διοτι σηκωσας με ερριψας κατω.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Αι ημεραι μου παρερχονται ως σκια, και εγω εξηρανθην ως χορτος.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Συ δε, Κυριε, εις τον αιωνα διαμενεις, και το μνημοσυνον σου εις γενεαν και γενεαν.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Συ θελεις σηκωθη, θελεις σπλαγχνισθη την Σιων διοτι ειναι καιρος να ελεησης αυτην, διοτι ο διωρισμενος καιρος εφθασεν.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Επειδη οι δουλοι σου αρεσκονται εις τους λιθους αυτης και σπλαγχνιζονται το χωμα αυτης.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Τοτε τα εθνη θελουσι φοβηθη το ονομα του Κυριου, και παντες οι βασιλεις της γης την δοξαν σου.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Οταν ο Κυριος οικοδομηση την Σιων θελει φανη εν τη δοξα αυτου.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Θελει επιβλεψει επι την προσευχην των εγκαταλελειμμενων και δεν θελει καταφρονησει την δεησιν αυτων.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Τουτο θελει γραφθη δια την γενεαν την επερχομενην και ο λαος, οστις θελει δημιουργηθη, θελει αινει τον Κυριον.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Διοτι εκυψεν εκ του υψους του αγιαστηριου αυτου, εξ ουρανου επεβλεψεν ο Κυριος επι την γην,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

δια να ακουση τον στεναγμον των δεσμιων, δια να λυση τους καταδεδικασμενους εις θανατον

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

δια να κηρυττωσιν εν Σιων το ονομα του Κυριου και την αινεσιν αυτου εν Ιερουσαλημ,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

οταν συναχθωσιν ομου οι λαοι και αι βασιλειαι, δια να δουλευσωσι τον Κυριον.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Ηδυνατισεν εν τη οδω την ισχυν μου συνετεμε τας ημερας μου.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Εγω ειπα, μη με αρπασης, Θεε μου, εν τω ημισει των ημερων μου τα ετη σου ειναι εις γενεας γενεων.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Κατ αρχας συ, Κυριε, την γην εθεμελιωσας, και εργα των χειρων σου ειναι οι ουρανοι.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Αυτοι θελουσιν απολεσθη, συ δε διαμενεις και παντες ως ιματιον θελουσι παλαιωθη ως περιενδυμα θελεις τυλιξει αυτους, και θελουσιν αλλαχθη

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

συ ομως εισαι ο αυτος, και τα ετη σου δεν θελουσιν εκλειψει.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Οι υιοι των δουλων σου θελουσι κατοικει, και το σπερμα αυτων θελει διαμενει ενωπιον σου.