Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Το πνευμα μου φθειρεται, αι ημεραι μου σβυνονται, οι ταφοι ειναι ετοιμοι δι εμε.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Δεν ειναι χλευασται πλησιον μου; και δεν διανυκτερευει ο οφθαλμος μου εν ταις πικριαις αυτων;

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Ασφαλισον με, δεομαι γενου εις εμε εγγυητης πλησιον σου τις ηθελεν εγγυηθη εις εμε;

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Διοτι συ εκρυψας την καρδιαν αυτων απο συνεσεως δια τουτο δεν θελεις υψωσει αυτους.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Του λαλουντος με απατην προς τους φιλους, και οι οφθαλμοι των τεκνων αυτου θελουσι τηκεσθαι.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Και με κατεστησε παροιμιαν των λαων και ενωπιον αυτων κατεσταθην ονειδος.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Και ο οφθαλμος μου εμαρανθη υπο της θλιψεως, και παντα τα μελη μου εγειναν ως σκια.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Οι ευθεις θελουσι θαυμασει εις τουτο, και ο αθωος θελει διεγερθη κατα του υποκριτου.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Ο δε δικαιος θελει κρατει την οδον αυτου, και ο καθαρος τας χειρας θελει επαυξησει την δυναμιν αυτου.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

σεις δε παντες επιστραφητε, και ελθετε τωρα διοτι ουδενα συνετον θελω ευρει μεταξυ σας.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Αι ημεραι μου παρηλθον, εκοπησαν οι σκοποι μου, αι επιθυμιαι της καρδιας μου.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Την νυκτα μετεβαλον εις ημεραν το φως ειναι πλησιον του σκοτους.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Εαν προσμενω, ο ταφος ειναι η κατοικια μου εστρωσα την κλινην μου εν τω σκοτει.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Εβοησα προς την φθοραν, Εισαι, πατηρ μου προς τον σκωληκα, Μητηρ μου και αδελφη μου εισαι.

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Και που τωρα η ελπις μου; και την ελπιδα μου τις θελει ιδει;

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

εις το βαθος του αδου θελει καταβη βεβαιως θελει αναπαυθη μετ εμου εν τω χωματι.