John 12

А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Seks dager før påske kom da Jesus til Betania, hvor Lasarus var, han som Jesus hadde opvakt fra de døde.

Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

Der gjorde de et måltid for ham, og Marta gikk til hånde; men Lasarus var en av dem som satt til bords med ham.

Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Maria tok da et pund ekte, såre kostelig nardus-salve og salvet Jesu føtter, og tørket hans føtter med sitt hår; og huset blev fylt av salvens duft.

Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

En av hans disipler, Judas Iskariot, han som skulde forråde ham, sier da:

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?

Hvorfor blev ikke denne salve solgt for tre hundre penninger og gitt til de fattige?

А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.

Men dette sa han, ikke fordi de fattige lå ham på hjerte, men fordi han var en tyv og hadde pungen og tok det som blev lagt i den.

Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.

Jesus sa da: La henne være! hun har gjemt den til min jordeferds dag;

Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.

for de fattige har I alltid hos eder, men mig har I ikke alltid.

И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.

En stor mengde av jødene fikk da vite at han var der, og de kom, ikke bare for Jesu skyld, men også for å se Lasarus, som han hadde opvakt fra de døde.

А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

Men yppersteprestene la råd op om også å drepe Lasarus,

защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.

fordi mange av jødene for hans skyld gikk dit og trodde på Jesus.

На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,

Den følgende dag, da meget folk som var kommet til høitiden, fikk høre at Jesus kom til Jerusalem,

взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!

tok de palmegrener og gikk ut for å møte ham, og ropte: Hosianna! Velsignet være han som kommer i Herrens navn, Israels konge!

А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:

Men Jesus fant et ungt asen og satte sig på det, således som skrevet er:

?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“

Frykt ikke, Sions datter! Se, din konge kommer, sittende på en asenfole.

Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.

Dette skjønte ikke hans disipler i førstningen; men da Jesus var blitt herliggjort, da kom de i hu at dette var skrevet om ham, og at de hadde gjort dette for ham.

А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

Den hop som var i følge med ham, vidnet da at han hadde kalt Lasarus ut av graven og opvakt ham fra de døde;

По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.

derfor var det også folket gikk ham i møte, fordi de hadde hørt at han hadde gjort dette tegn.

Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Fariseerne sa da til hverandre: I ser at I intet utretter; se, all verden løper efter ham!

А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

Men der var nogen grekere blandt dem som pleide å dra op for å tilbede på høitiden;

Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.

Disse gikk da til Filip, som var fra Betsaida i Galilea, og bad ham og sa: Herre! vi vil gjerne se Jesus.

Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.

Filip kommer og sier det til Andreas; Andreas og Filip kommer og sier det til Jesus.

А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

Men Jesus svarer dem og sier: Timen er kommet da Menneskesønnen skal herliggjøres.

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

Sannelig, sannelig sier jeg eder: Hvis ikke hvetekornet faller i jorden og dør, blir det bare det ene korn; men hvis det dør, bærer det megen frukt.

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Den som elsker sitt liv, mister det, og den som hater sitt liv i denne verden, skal bevare det til evig liv.

Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

Om nogen er min tjener, han følge mig, og hvor jeg er, der skal også min tjener være; om nogen er min tjener, ham skal Faderen ære.

Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.

Nu er min sjel forferdet, og hvad skal jeg si? Fader, frels mig fra denne time! Dog nei, derfor er jeg kommet til denne time.

Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!

Fader, herliggjør ditt navn! Da kom en røst fra himmelen: Både har jeg herliggjort det og skal atter herliggjøre det.

На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.

Folket som stod der og hørte det, sa da at det hadde tordnet; andre sa: Det var en engel som talte til ham.

Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

Jesus svarte og sa: Ikke for min skyld kom denne røst, men for eders skyld.

Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Nu holdes dom over denne verden; nu skal denne verdens fyrste kastes ut,

И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

og når jeg blir ophøiet fra jorden, skal jeg drage alle til mig.

А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

Dette sa han for å gi til kjenne hvad for en død han skulde dø.

А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?

Folket svarte ham: Vi har hørt av loven at Messias blir til evig tid; hvorledes kan da du si at Menneskesønnen skal ophøies? Hvem er denne Menneskesønn?

Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Jesus sa da til dem: Ennu en kort stund er lyset iblandt eder; vandre den stund I har lyset, forat ikke mørket skal komme over eder; den som vandrer i mørket, vet ikke hvor han går hen.

Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.

Tro på lyset den stund I har lyset, forat I kan bli lysets barn! Dette talte Jesus, og han gikk bort og skjulte sig for dem.

Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

Men enda han hadde gjort så mange tegn for deres øine, trodde de ikke på ham,

за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“

forat det ord av profeten Esaias skulde opfylles som han har sagt: Herre! hvem trodde det budskap vi hørte, og for hvem blev Herrens arm åpenbaret?

Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:

Og de kunde ikke tro, fordi Esaias atter har sagt:

?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

Han har blindet deres øine og forherdet deres hjerte, forat de ikke skal se med øinene og forstå med hjertet og omvende sig, så jeg kunde læge dem.

Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

Dette sa Esaias fordi han så hans herlighet og talte om ham.

Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

Allikevel var det mange som trodde på ham, også av rådsherrene, men for fariseernes skyld bekjente de det ikke, forat de ikke skulde bli utstøtt av synagogen;

защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

for de vilde heller ha ære av mennesker enn ære av Gud.

А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.

Men Jesus ropte og sa: Den som tror på mig, tror ikke på mig, men på ham som har sendt mig,

И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.

og den som ser mig, ser ham som har sendt mig.

Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.

Jeg er kommet som et lys til verden, forat hver den som tror på mig, ikke skal bli i mørket.

И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.

Og dersom nogen hører mine ord og ikke tar vare på dem, så dømmer ikke jeg ham; for jeg er ikke kommet for å dømme verden, men for å frelse verden;

Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

den som forkaster mig og ikke tar imot mine ord, har den som dømmer ham: det ord jeg har talt, det skal dømme ham på den ytterste dag.

Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

For jeg har ikke talt av mig selv, men Faderen, som har sendt mig, han har gitt mig befaling om hvad jeg skal si og hvad jeg skal tale,

И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.

og jeg vet at hans befaling er evig liv. Derfor, det jeg taler, det taler jeg således som Faderen har sagt mig.