Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Er ikke et menneskes liv på jorden en krigstjeneste, og hans dager som en dagarbeiders dager?

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Lik en træl som higer efter skygge, og lik en dagarbeider som venter på sin lønn,

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

således har jeg fått i eie måneder fulle av nød, og møiefulle netter er falt i min lodd.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Når jeg legger mig, da sier jeg: Når skal jeg stå op? Og lang blir aftenen, og jeg blir trett av å kaste mig hit og dit inntil morgenlysningen.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mitt kjøtt er klædd med makk og med skorper som av jord; min hud skrukner og brister.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Mine dager farer hurtigere avsted enn en veverskyttel, og de svinner bort uten håp.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Kom i hu at mitt liv er et pust! Aldri mere skal mitt øie se noget godt.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Den som nu ser mig, skal ikke mere få øie på mig; når dine øine søker efter mig, er jeg ikke mere.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

En sky blir borte og farer avsted; således er det med den som farer ned til dødsriket - han stiger ikke op derfra,

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

han vender ikke mere tilbake til sitt hus, og hans sted kjenner ham ikke lenger.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Så vil da heller ikke jeg legge bånd på min munn; jeg vil tale i min ånds trengsel, jeg vil klage i min sjels bitre smerte.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Er jeg et hav eller et havuhyre, siden du setter vakt over mig?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Når jeg sier: Min seng skal trøste mig, mitt leie skal hjelpe mig å bære min sorg,

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

da skremmer du mig med drømmer og forferder mig med syner.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Derfor foretrekker min sjel å kveles - heller døden enn disse avmagrede ben!

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Jeg er kjed av dette; jeg lever ikke evindelig; la mig være, for mine dager er et pust.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Hvad er et menneske, at du gir så meget akt på ham og retter dine tanker på ham,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

at du opsøker ham hver morgen og prøver ham hvert øieblikk?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Hvor lenge skal det vare før du vender dine øine bort fra mig? Vil du ikke slippe mig til jeg får svelget mitt spytt?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Har jeg syndet, hvad ondt gjorde jeg da mot dig, du menneskevokter? Hvorfor har du gjort mig til skive for dig, så jeg er mig selv til byrde?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

Og hvorfor tilgir du ikke min brøde og forlater mig min misgjerning? For nu må jeg legge mig i støvet; når du søker mig, er jeg ikke mere.