Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

Da tok Job til orde og sa:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Gid min gremmelse blev veid, og min ulykke samtidig lagt på vekten!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

For nu er den tyngre enn havets sand; derfor var mine ord tankeløse.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

For den Allmektiges piler sitter i mig, og min ånd drikker deres gift; Guds redsler stiller sig op imot mig.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Skriker vel et villesel midt i det grønne gress? Eller brøler en okse foran sitt fôr?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Hvem vil ete det som det ingen smak er i, uten salt? Eller er det smak i eggehvite?

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Det byr mig imot å røre ved det; det er for mig som utskjemt mat.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Gid min bønn måtte bli hørt, og Gud vilde opfylle mitt håp!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Og måtte det behage Gud å knuse mig, å slippe løs sin hånd og avskjære min livstråd!

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Da hadde jeg ennu en trøst, og jeg skulde springe av glede midt i den skånselløse smerte; for jeg har ikke fornektet den Helliges ord.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Hvad kraft har jeg, så jeg kunde holde ut, og hvad blir enden med mig, så jeg kunde være tålmodig?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Er da min kraft som stenens kraft? Eller er mitt kjøtt av kobber?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Er jeg da ikke aldeles hjelpeløs? Er ikke all utsikt til frelse fratatt mig?

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Den ulykkelige burde møte kjærlighet hos sin venn, selv om han opgir frykten for den Allmektige.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Men mine brødre har sviktet som en bekk, som strømmer hvis vann skyller over,

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

som er grumset av is, og som det skjuler sig sne i;

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

men på den tid de treffes av solens glød, tørkes de ut; når det blir hett, svinner de bort.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Karavaner som er på veien til dem, bøier av; de drar op i ørkenen og omkommer.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Temas karavaner speidet efter dem, Sjebas reisefølger satte sitt håp til dem;

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

de blev til skamme, fordi de stolte på dem; de kom dit og blev skuffet.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Således er I nu blitt til intet; I ser ulykken og blir redde.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

Har jeg vel bedt eder at I skulde gi mig noget eller bruke noget av eders gods til beste for mig,

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

at I skulde frelse mig av fiendens hånd og løskjøpe mig fra voldsmenn?

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Lær mig, så skal jeg tie, og vis mig hvori jeg har faret vill!

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Hvor kraftige er ikke rettsindige ord! Men hvad gagn er det i en refselse fra eder?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Tenker I på å refse ord? Ord av en fortvilet mann hører jo vinden til.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Endog om en farløs kunde I kaste lodd og kjøpslå om eders venn.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Men gjør nu så vel å se på mig! Skulde jeg vel ville lyve eder midt op i ansiktet?

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Vend om, la det ikke skje urett! Vend om, jeg har ennu rett i dette.

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Er det urett på min tunge, eller skulde min gane ikke merke hvad som er ondt?