Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Then Eliphaz the Temanite answered and said,

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

If we assay to commune with thee, wilt thou be grieved? but who can withhold himself from speaking?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Thy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

But now it is come upon thee, and thou faintest; it toucheth thee, and thou art troubled.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Is not this thy fear, thy confidence, thy hope, and the uprightness of thy ways?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? or where were the righteous cut off?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Even as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

By the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

The old lion perisheth for lack of prey, and the stout lion's whelps are scattered abroad.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Now a thing was secretly brought to me, and mine ear received a little thereof.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Fear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

It stood still, but I could not discern the form thereof: an image was before mine eyes, there was silence, and I heard a voice, saying,

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Shall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Behold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

How much less in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which are crushed before the moth?

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

They are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding it.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Doth not their excellency which is in them go away? they die, even without wisdom.