Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

La vita dell’uomo sulla terra è una milizia; i giorni suoi son simili ai giorni d’un operaio.

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Come lo schiavo anela l’ombra e come l’operaio aspetta il suo salario,

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

così a me toccan mesi di sciagura, e mi sono assegnate notti di dolore.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Non appena mi corico, dico: "Quando mi leverò?" Ma la notte si prolunga, e mi sazio d’agitazioni infino all’alba.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

La mia carne è coperta di vermi e di croste terrose, la mia pelle si richiude, poi riprende a suppurare.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

I miei giorni sen vanno più veloci della spola, si consumano senza speranza.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Ricordati, che la mia vita e un soffio! L’occhio mio non vedrà più il bene.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Lo sguardo di chi ora mi vede non mi potrà più scorgere; gli occhi tuoi mi cercheranno, ma io non sarò più.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

La nuvola svanisce e si dilegua; così chi scende nel soggiorno de’ morti non ne risalirà;

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

non tornerà più nella sua casa, e il luogo ove stava non lo riconoscerà più.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Io, perciò, non terrò chiusa la bocca; nell’angoscia del mio spirito io parlerò, mi lamenterò nell’amarezza dell’anima mia.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Son io forse il mare o un mostro marino che tu ponga intorno a me una guardia?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Quando dico: "Il mio letto mi darà sollievo, il mio giaciglio allevierà la mia pena",

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

tu mi sgomenti con sogni, e mi spaventi con visioni;

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

sicché l’anima mia preferisce soffocare, preferisce a queste ossa la morte.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Io mi vo struggendo; non vivrò sempre; deh, lasciami stare; i giorni miei non son che un soffio.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Che cosa è l’uomo che tu ne faccia tanto caso, che tu ponga mente ad esso,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

e lo visiti ogni mattina e lo metta alla prova ad ogni istante?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Quando cesserai di tener lo sguardo fisso su me? Quando mi darai tempo d’inghiottir la mia saliva?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Se ho peccato, che ho fatto a te, o guardiano degli uomini? Perché hai fatto di me il tuo bersaglio? A tal punto che son divenuto un peso a me stesso?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

E perché non perdoni le mie trasgressioni e non cancelli la mia iniquità? Poiché presto giacerò nella polvere; e tu mi cercherai, ma io non sarò più".