Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?
למנצח על אילת השחר מזמור לדוד אלי אלי למה עזבתני רחוק מישועתי דברי שאגתי׃
Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.
אלהי אקרא יומם ולא תענה ולילה ולא דומיה לי׃
Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.
ואתה קדוש יושב תהלות ישראל׃
На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.
בך בטחו אבתינו בטחו ותפלטמו׃
Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.
אליך זעקו ונמלטו בך בטחו ולא בושו׃
А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.
ואנכי תולעת ולא איש חרפת אדם ובזוי עם׃
Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:
כל ראי ילעגו לי יפטירו בשפה יניעו ראש׃
Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!
גל אל יהוה יפלטהו יצילהו כי חפץ בו׃
Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.
כי אתה גחי מבטן מבטיחי על שדי אמי׃
На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
עליך השלכתי מרחם מבטן אמי אלי אתה׃
Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!
אל תרחק ממני כי צרה קרובה כי אין עוזר׃
Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.
סבבוני פרים רבים אבירי בשן כתרוני׃
Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.
פצו עלי פיהם אריה טרף ושאג׃
Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.
כמים נשפכתי והתפרדו כל עצמותי היה לבי כדונג נמס בתוך מעי׃
Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.
יבש כחרש כחי ולשוני מדבק מלקוחי ולעפר מות תשפתני׃
Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.
כי סבבוני כלבים עדת מרעים הקיפוני כארי ידי ורגלי׃
Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.
אספר כל עצמותי המה יביטו יראו בי׃
Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.
יחלקו בגדי להם ועל לבושי יפילו גורל׃
Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!
ואתה יהוה אל תרחק אילותי לעזרתי חושה׃
Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.
הצילה מחרב נפשי מיד כלב יחידתי׃
Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!
הושיעני מפי אריה ומקרני רמים עניתני׃
Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.
אספרה שמך לאחי בתוך קהל אהללך׃
Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!
יראי יהוה הללוהו כל זרע יעקב כבדוהו וגורו ממנו כל זרע ישראל׃
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.
כי לא בזה ולא שקץ ענות עני ולא הסתיר פניו ממנו ובשועו אליו שמע׃
От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.
מאתך תהלתי בקהל רב נדרי אשלם נגד יראיו׃
Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!
יאכלו ענוים וישבעו יהללו יהוה דרשיו יחי לבבכם לעד׃
Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,
יזכרו וישבו אל יהוה כל אפסי ארץ וישתחוו לפניך כל משפחות גוים׃
защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.
כי ליהוה המלוכה ומשל בגוים׃
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.
אכלו וישתחוו כל דשני ארץ לפניו יכרעו כל יורדי עפר ונפשו לא חיה׃
Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.
זרע יעבדנו יספר לאדני לדור׃
Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.
יבאו ויגידו צדקתו לעם נולד כי עשה׃