Proverbs 1

Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,
משלי שלמה בן דוד מלך ישראל׃
за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум,
לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה׃
за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота,
לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומישרים׃
за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа.
לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה׃
Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет,
ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה׃
за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки.
להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם׃
Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление.
יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו׃
Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,
שמע בני מוסר אביך ואל תטש תורת אמך׃
защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.
כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתיך׃
Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай.
בני אם יפתוך חטאים אל תבא׃
Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,
אם יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם׃
нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова;
נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור׃
ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;
כל הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל׃
хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!
גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו׃
Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,
בני אל תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם׃
защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.
כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך דם׃
Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица.
כי חנם מזרה הרשת בעיני כל בעל כנף׃
Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души.
והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם׃
Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка — тя отнема живота на своя притежател.
כן ארחות כל בצע בצע את נפש בעליו יקח׃
Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,
חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה׃
провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:
בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר אמריה תאמר׃
Докога, пр'ости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието?
עד מתי פתים תאהבו פתי ולצים לצון חמדו להם וכסילים ישנאו דעת׃
Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.
תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם׃
Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание,
יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב׃
и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми,
ותפרעו כל עצתי ותוכחתי לא אביתם׃
то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,
גם אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם׃
когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.
בבא כשאוה פחדכם ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה׃
Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני׃
Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА,
תחת כי שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו׃
не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,
לא אבו לעצתי נאצו כל תוכחתי׃
затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.
ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו׃
Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби.
כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם׃
Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
ושמע לי ישכן בטח ושאנן מפחד רעה׃