Proverbs 13

Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.

Viis Søn elsker tugt, spotter hører ikke på skænd.

От плода на устата си човек се храни с добро, а душата на неверните ще се насити с насилие.

Af sin Munds Frugt nyder en Mand kun godt, til Vold står troløses Hu.

Който пази устата си, запазва душата си, а който отваря широко устните си, ще загине.

Vogter man Munden, bevarer man Sjælen, den åbenmundede falder i Våde.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

Den lade attrår uden at få, men flittiges Sjæl bliver mæt.

Праведният мрази лъжата, а безбожният причинява срам и позор.

Den retfærdige hader Løgnetale, den gudløse spreder Skam og Skændsel.

Правдата пази ходещия непорочно, а беззаконието събаря грешните.

Retfærd skærmer, hvo lydefrit vandrer, Synden fælder de gudløse.

Има такъв, който се прави на богат, а няма нищо, а друг се прави на беден, а има голямо богатство.

Mangen lader rig og ejer dog intet, mangen lader fattig og ejer dog meget.

Откуп за живота на човека е богатството му, а бедният не чува заплаха.

Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv, Fattigmand får ingen Trusel at høre.

Светлината на праведните гори весело, а светилникът на безбожните ще изгасне.

Retfærdiges Lys bryder frem, gudløses Lampe går ud.

От гордостта произхожда само раздор, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

Ved Hovmod vækkes kun Splid, hos dem, der lader sig råde, er Visdom.

Богатството от суета ще намалее, а който събира с труд, ще го увеличи.

Rigdom, vundet i Hast, smuldrer hen, hvad der samles Håndfuld for Håndfuld, øges.

Отлаганото очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

At bie længe gør Hjertet sygt, opfyldt Ønske er et Livets Træ.

Който презира словото, ще се мъчи, а който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.

Den, der lader hånt om Ordet, slås ned, den, der frygter Budet, får Løn.

Поучението на мъдрия е извор на живот, за да се избегнат примките на смъртта.

Vismands Lære er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

Здравият разум дава благоволение, а пътят на неверните е постоянен в неверието си.

God Forstand vinder Yndest, troløses Vej er deres Undergang.

Всеки благоразумен човек действа със знание, а безумният показва глупост.

Hver, som er klog, går til Værks med Kundskab, Tåben udfolder Dårskab.

Безбожният пратеник изпада в беда, а верният посланик е изцеление.

Gudløs Budbringer går det galt, troværdigt Bud bringer Lægedom.

Бедност и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поучение, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

Afvises Tugt, får man Armod og Skam; agtes på Revselse, bliver man æret.

Изпълнено желание услажда душата и за безумните е мерзост да се откажат от злото.

Opfyldt Ønske er sødt for Sjælen, at vige fra ondt er Tåber en Gru.

Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.

Omgås Vismænd, så bliver du viis, ilde faren er Tåbers Ven.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

Vanheld følger Syndere, Lykken når de retfærdige.

Добрият оставя наследство на синове и внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния.

Den gode efterlader Børnebrn Arv, til retfærdige gemmes Synderens Gods.

Много храна има в нивата на бедните, но някои погиват поради липса на справедливост.

På Fattigfolks Nyjord er rigelig Føde, mens mangen rives bort ved Uret.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

Hvo Riset sparer, hader sin Søn, den, der elsker ham, tugter i Tide.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на безбожните ще бъде празен.

Den retfærdige spiser, til Sulten er stillet, gudløses Bug er tom.