Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

A Job progovori i reče:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

"O, kad bi se jad moj izmjeriti mog'o, a nevolje moje stavit' na tezulju!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Teže one jesu od sveg pijeska morskog, i stoga mi riječi zastraniti znaju.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Strijele Svesilnoga u mojem su mesu, ljuti otrov njihov ispija mi dušu, Božje se strahote oborile na me.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

TÓa, kraj svježe trave njače li magarac, muče li goveče kraj punih jasala?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Zar hranu bljutavu jedemo bez soli? Zar kakove slasti ima u bjelancu?

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Al' ono što mi se gadilo dotaći, to mi je sada sva hrana u bolesti.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

O, da bi se molba moja uslišala, da mi Bog ispuni ono čem se nadam!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

O, kada bi me Bog uništiti htio, kada bi mahnuo rukom da me satre!

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Za mene bi prava utjeha to bila, klicati bih mog'o u mukama teškim što se ne protivljah odluci Svetoga.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Zar snage imam da mogu čekati? Radi kakve svrhe da ja duže živim?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Zar je snaga moja k'o snaga kamena, zar je tijelo moje od mjedi liveno?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Na što se u sebi osloniti mogu? Zar mi svaka pomoć nije uskraćena?

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Tko odbija milost bližnjemu svojemu, prezreo je strah od Boga Svesilnoga.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Kao potok me iznevjeriše braća, kao bujice zimske svoje korito.

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

Od leda mutne vode im se nadimlju, 'bujaju od snijega što se topit' stao;

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

al u doba sušno naskoro presahnu, od žege ishlape tada iz korita.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Karavane zbog njih skreću sa putova, u pustinju zađu i u njoj se gube.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Karavane temske očima ih traže, putnici iz Šebe nadaju se njima.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

A kad do njih dođu, nađu se u čudu, jer su se u nadi svojoj prevarili.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

U ovom ste času i vi meni takvi: vidjeste strahotu pa se preplašiste.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

Rekoh li vam možda: 'Darujte mi štogod, poklonite nešto od svojega blaga;

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

iz šake dušmanske izbavite mene, oslobodite me silnikova jarma?'

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Vi me poučite, pa ću ušutjeti, u čem je moj prijestup, pokažite meni.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

O, kako su snažne besjede iskrene! Al' kamo to vaši smjeraju prijekori?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Mislite li možda prekoriti riječi? TÓa u vjetar ide govor očajnikov!

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Nad sirotom kocku zar biste bacali i sa prijateljem trgovali svojim?

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

U oči me sada dobro pogledajte, paz'te neću li vam slagati u lice.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Povucite riječ! Kakve li nepravde! Povucite riječ, neporočan ja sam!

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Zar pakosti ima na usnama mojim? Zar nesreću svaku okusio nisam?